Когато мъжете готвят...

...ние жените затаяваме дъх. Не говоря за тези мъже, които умеят да приготвят само бъркани яйца и сандвичи, за които кухнята е предверието на Ада и не правят разлика между тава и тенджера. Не! Говоря за тези мъже, които готвят с удоволствие, готвят вкусно и обичат да гощават. Често тези странни създания гонят дори жените си от кухнята и им забраняват да „пипнат” свинското, от което ще направят превъзходни пържолки, или прясната риба, която ще е сготвена по неразгадаем за половинките им начин.

Да, в професионалното готвене мъжете са ненадминати. Там те имат всичко, което им трябва – свободата да доминират, да ръководят цялата кухня и персонала. Издържат на напрежение и физическо натоварване (прави ден и нощ в горещата кухня ), имат възможност да остават до късно. Това не може да се отрече, красноречив е факта, че с малко изключения, повечето главни готвачи са мъже. На домашния терен обаче нещата стоят по- различно.

Ани от Бургас: „Може цяла седмица да карам мъжа ми да изтупаме килимите и да ми помогне в пролетното почистване, но резултатът е спорен. Виж, ако е решил, че ще сготви риба, става по тъмно да отиде до рибния пазар, за да си избере точно каквото му трябва. Приготвя разни треви, подправки, маринова, пазарува неща, за които дори не съм чувала, не ме допуска изобщо МОЯТА кухня, в която дори не стъпва едни чинии да измие! Но накрая, ах накрая...резултатът е изумителен”.

Какъв е този порив, какво е това вдъхновение, това внезапно желание да вържат престилката и да въртят тиганите? Забелязала съм, че мъжете проявяват инициатива да готвят особено, когато ще има гости. Сякаш готвенето при тях е пряко свързано със славата и признанието. Фурорът е заради самата неочакваност, че той се е престрашил... а и да не повярваш, е сготвил много вкусно. Мъжете с присъщото им самолюбие приемат кухнята като поредната сцена, на която изпъкват с много по- голяма сила отколкото в състезанието „най- добър автомобил”, „най- голяма риба”, „най- висока заплата”. Защото печелят безотказно симпатията на женския пол, а с това и завистта на своя собствен.

Жените готвим всеки ден и сякаш изхабяваме ежедневно по малко кулинарната си дарба, ястията ни се повтарят и често са омръзнали на всички. Нямаме време да рискуваме с някой експеримент, защото е станало време вече за вечеря. Готвенето за много от нас е поредното досадно задължение, редом до чистенето, пазаруването, подреждането, прането, изобщо цялата домакинска одисея. Каква ти креативност – като се прибереш вечер от работа, а те чакат куп задачи, проблеми за решаване. Мяташ набързо нещо, което да засити множеството, и толкова с готвенето. Мъжете, обратното, имат пълните права за необичайни рецепта и вихрене в кухнята. Просто самият факт, че те са там не позволява критики и забележки, напротив – заслужава фанфари и аплодисменти, както и задължителна похвала.

Васил ( на масата, сготвил ребърца на скара в някаква много сложна марината): „Обичам да готвя аз, да избирам сам каквото ми е необходимо, познавам подправките и знам кое къде се слага. Е, не мога да готвя така( сочи чинията ) всеки ден, дори и да ми плащат. Или ще поканим гости, или има празник някакъв. Ето, по сладкото хич не ме бива, но пък скарата...” тук всички кимаме.

Болшинството от мъжете готвят наистина вкусно, с желание и страст, без страх за калории. Но готвят рядко и на тях не може да се разчита, понеже са водени от внезапно желание и вдъхновение. Мъжете предпочитат да готвят също така ястията, които те самите обичат – месото, рибата, мезетата. Не се съобразяват толкова с всеобщия вкус или с хранителните нужди на децата примерно. Да не говорим понякога какво оставят след себе си. Ако сме били доволни, че са ни отменили за час- два в кухнята, купчината мръсни съдове и разпилени кухненски пособия ни отварят работа поне за същото време. Затова, ако сме горди половинки на чудото „мъж, който обича да готви”, защо да не го комбинираме с „жена, която знае как”.

Приятелката ми Светла: „Той често готви, научил се е като студент, но за да го държа под око, отивам да му помагам аз. Ще нарежа нещо, ще разбъркам, гледам да „не преча”. Същевременно подсказвам малко и поприбирам, когато той се развихри. Аплодисментите са изцяло за него”. Ентусиазмът по момчешки и креативността се допълват идеално с опита и рутината, които пестят време за чистене и хабене на продукти.

Мъж, който готви, е като рядък диамант – заслужава цялото внимание, възхищение и показност. И не, тук не става дума за формално разделение на домакинската работа, става дума за изкуство. Не е лошо да ни го припомнят от време навреме.

.