Зоопарк у дома

Да отглеждаш домашен любимец не е нещо необичайно, но да имаш няколко... това вече си е същинско предизвикателство!
Онези, които имат вкъщи една котка или куче, вероятно ще си кажат: „Какво пък толкова? Щом можем да гледаме едно, защо да не можем и повече”, но истината е, че всяко едно живо същество си иска своето и то далеч не се свежда само до физическите грижи.

Всяка животинка има нужда от своята доза внимание и любов... и тук мисълта ми секва, тъй като вниманието ми е привлечено от котарака, който се опитва да скъса мрежата на прозореца, за да достигне до гълъба, който наблюдава внимателно през последния час... А кучето също не остава безучастно – лае, подскача наоколо, иска да види какво става с присъщото си любопитство. Нищо, имам време да напиша още 2-3 изречения, преди да е настанала борба за храната, въпреки че всеки си има отделна купичка, ама нали винаги от чуждата паничка е по-сладко...

Повече животни – повече радост и грижи. Преди да превърнете жилището си в зоопарк, трябва да си дадете ясна сметка с какво точно се захващате. Бъдете отговорни към животинките и към самите себе си и си задайте въпроса готови ли сте за това безсрочно предизвикателство и ангажимент към всяко едно, когато са болни и здрави, когато имате пари или сте в не толкова завидно финансово състояние, когато ви предстои да станете родители или да предприемате чести пътувания... има ли жилището ви възможност да осигури всички условия така че и вие, и животните да разполагате с достатъчно площ и лично пространство. И най-вече – чисти ли ви се нон-стоп след вечни „бебета”, които никога няма да бъдат самостоятелни и да ви оставят на спокойствие.

В случай че не сте сигурни какво да отговорите на тези и още куп въпроси, по-добре сведете грижата си до една единствена животинка, която да получава цялото ви внимание и обич. Ако пък сте на принципа „колкото повече – толкова повече”, то тогава действайте смело и знайте, че наред с всички неприятности и проблеми, това ще ви носи приятни емоции и мнооого веселба – трудно е да се скучае в зоологическата градина, все пак...

Атракция за съседите. Въпреки че не късате билетчета на входа на вашия миниатюрен „зоопарк”, едва ли обитателите на блока ви ще останат неинформирани за вашето хоби, особено ако от жилището ви лъхат неприятни миризми или се чуват необичайни звуци. Според Закона за етажната собственост сте длъжни да се съобразявате със съседите, като поддържате чистота и ред в дома и общите пространства на входа, както и да спазвате нормите за тишина в определените по законовия ред часови рамки. Постарайте се това да се случва, за да си нямате неприятности с институциите или с другите около вас.

Един ден в „зоопарка”. Ако имате „многолюдно” животинско „семейство”, да седнете да пиете спокойно кафето си рано сутрин ще бъде по-скоро мираж, отколкото разумна опция. Защо ли? Защото дори да решите да пренебрегнете жизнените потребности на любимците си, те ще се борят да получат своето, при това преди вас и преди всички останали членове на семейството. Тъй като при тях водещи са инстинктите, не очаквайте, че ще получите разбиране и ще ви оставят на спокойствие, докато не се погрижите за тях...

И така, ако имате повече животни – разбирайте повече от 2-3, сутринта започва с „визитация” в помещенията, където ги гледате. Разбира се, ако сте на двор, нещата са значително по- опростени, но ако сте в апартамент, сутрешният парцал няма да ви мърда, както и обедният, и следобедният, и така до вечерта... Собственият ми опит показва, че е най-добре да свършите всичко наведнъж – почистване, хранене, обгрижване за всеки животински обитател на дома ви, вместо да го правите поотделно – така много ще се разпилеете във времето и ще трябва да миете ръцете си буквално през 2 минути.

Ред и дисциплина. Тук трябва да сте абсолютно железни, независимо от сладурския вид на вашите любимци, защото иначе ви чака хаос и ще се чудите как да ги обуздаете. Нека всеки има обособено пространство в дома, което да обитава, както и свои лични вещи. Не правете грешката да съберете всички животни на едно място и да ги храните в общи купи, да ползват общи тоалетни и т. н. Независимо че може да са приятелчета в останалото време, стане ли дума за храна, всеки иска самостоятелност и се задействат инстинктите за оцеляване – тогава братът може да стане и най-смъртен враг. По възможност ги отделяйте, докато се хранят, а ако не можете, разположете купите в различни краища в стаята, за да може всеки да си хапва без другарчето да му наднича в паничката и да краде от нея.

Дневен режим. Ако животинките ви се хранят с различни видове храни, за да не ги бъркате, най-добре ги разпределете в отделни кутии и ги надпишете по име – така много лесно ще ги раздавате сутрин, а накрая ще можете да го правите и със затворени очи, напълно механично. Винаги осигурявайте достатъчно количество вода – когато любимците са много, и водата свършва по-бързо. За да се застраховате, че няма да прежаднеят, напълнете поне няколко купички с вода, а може да оставите и една по-голяма на видно място.

Почиствайте редовно. Не оставяйте мръсотията да се натрупа, а всеки път, щом има нужда, почиствайте тоалетните и съдовете, както и помещенията. Внимавайте какви препарати използвате, тъй като не всички са подходящи за домашни любимци и някои от съставките им може да им навредят. Грижете се и за собствената си сигурност, като използвате ръкавици, санитарни торбички, лопатки, а след като приключите с почистването, мийте старателно ръцете по 2 пъти със сапун до лактите (особено ако са ви се родили малки неваксинирани и необезпаразитени животни – те често са източник на зарази, а част от тях са опасни за човека). Не забравяйте да проветрявате редовно помещенията, а за добрия им аромат може да се погрижите, като пръскате със специален обезмирисител.

Водете си график за ваксини и обезпаразитяване. Записвайте на видно място последните дати, на които сте извършвали тези манипулации и не пропускайте следващите! Ваксинацията на порасналите животинки се прави веднъж годишно, а обезпаразитяването – всеки месец.

Не ги отглеждайте под общ знаменател. Помнете, че всяко живо същество има своите особености, характер, навици, странности и т. н. и затова подходът към всяко от тях следва да е различен. Ако вкъщи имате по-агресивно животно, в никакъв случай не го оставяйте насаме с другите, особено ако не сте си вкъщи – картинката, която можете да заварите, като се върнете, може да е потресаваща. Наблюдавайте ги как си взаимодействат и те сами ще ви покажат къде и с кого се чувстват най-добре.

И най-важното – преди да направите зоопарк у дома, се консултирайте с останалите обитатели на дома ви – семейство, съквартиранти и пр. и се уверете, че те наравно с вас желаят да делят един покрив с животинското ви царство. В противен случай ще попаднете като буфер в една неспирна вражда между раздразнени хора и отмъстителни любимци. Те така добре долавят нюансите в настроенията ни, че няма начин да ги излъжете, ако не ги харесвате. И обратно – винаги усещат кога и от кого са обичани истински. Не се съмнявайте, че в този случай ще ви отвърнат със същото. Чистата привързаност, на която са способни те, е присъща на малко хора, заради което цялото това начинание си струва...