Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Когато нямаше Коледа



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
А имаше време, когато нямаше Коледа … Не съвсем, но поне не официално. Православната църква си отбелязваше празника по всички правила на канона, но това оставаше някак си встрани, приглушено, само за най-ревностните вярващи. Въобще 25 декември си бе един най-обикновен учебен или работен ден и очакванията ни бяха насочени към големия празник, който поглъщаше в себе си всичко – Нова година. По онова време, преди повече от 25 години, моето поколение бяхме деца, безкрайно щастливи по тази най-главна причина.

А в навечерието на Нова година щастието ни се умножаваше, тъй като тогава получавахме подаръците си, не на Коледа. Задължително по един от работата на мама и на тате. Там, където работеше моят баща, не организираха новогодишни тържества за децата. Една вечер след работа татко просто ми донасяше подаръка. Беше доста прозаично, някак си анонимно, затова и не се вълнувах особено, имаше единствено малко любопитство. Оттогава знам – не е важно само какво ще подариш някому, но и как. Затова пък от работата на майка ми задължително имаше новогодишен празник за децата – с елха, Дядо Мраз с торба, от където той вадеше подаръците и Снежанка, която да краси пейзажа и да му помага. Главните роли на белобрадия старец и принцесата с бяла рокля и корона се изпълняваха от колеги на майка ми. Обикновено тържествата се правеха в банката, където тя работеше, но една година бе в Кукления театър. За да получа подаръка си, тогава за пръв път се качих на сцена – много отговорно място в детските ми очи. Пред другите, ма сцена, няма как да се скриеш. Хубаво и страшно.

Истински вълнуващият спомен от онзи новогодишен празник обаче е нещо съвсем незначително като събитие, но оставило у мен силна следа. Както често става при спомените, това не е случка, а усещане, състояние на душата. Смрачава се, вървим с майка ми към въпросния Куклен театър. Тя ме държи за ръката, прехвръкват рехави снежинки пред лицето ми. След броени дни е Нова година. Аз съм радостно развълнувана от неизвестния подарък, от празника. И обгърната от блаженото чувство на защитеност и сигурност.Това са двата детайла, които ще помня винаги – ръката на мама и снежинките.

Новата година на моето детство през 70-те - 80-те години бе немислима без украсената елха. Екологично мислещите ни съвременници може да се ужасят, че нямаше изкуствени дръвчета. Но тогава алтернатива липсваше, а и през ум не ни минаваше да щадим борчетата, които се отглеждаха специално, за да бъдат отсечени за Нова година.

Много харесвах новогодишните си играчки за елха, особено най-старите. Купувани са от мама още, като съм била съвсем мъничка, така че за мен те са били винаги у дома. Всяка година купувахме поне по една нова играчка, за да обогатим украсата, а и заради счупените – като малка обичах да ги докосвам с едно пръстче, изпънато напред. То се оказваше по-силно, а играчката по-крехка от очакваното и поразията бе на лице. Всяка играчка си имаше име: „камбанките“, дядо Мраз“, „лимончето“, „чайничето“, „гроздовете“, „бъчонката“, „елхичката“, а върхът бе „ракета“.

Нощите около Нова година миришеха на смола, на борова гора.


Причината бе проста – елхата стоеше в моята стая, върху масата и аз спях почти в подножието й. Чувствах се като сред боров лес. Нощем чувах как понякога игличките падат, а украсата проблясваше вълшебно в тъмнината. Бе леко загадъчно, романтично и много, много хубаво.

За бананите по онова време, за което разказвам, се е изписало много – те станаха негов символ. Само че аз свързвам Новата година не толкова с този чуждоземен плод плюс портокалите, които също се появяваха именно тогава, а с фурмите, вероятно защото съм ги обичала повече. В почти тийнейджърска възраст съм, метнала съм крака върху облегалката на фотьойла и гледам едно чешко филмче на новогодишна тематика. Помните ли чешките приказки? Едновременно с това бавно и славно ям фурми, наслаждавам се на вкуса им, на филма и на едва доловимото трополене в съседната стая – мама готви задължителните у дома за Нова година сърми. Ако блаженството може да бъде описано, това е то!
Виж още статии за:   Коледа · Празниците · Миналото ·
Коментари
2015-12-10 #1
ннн
Изобщо не разбирам защо статия, толкова типична за БГ Нова година преди повече от 25 години, трябва да е илюстрирана със снимка, нямаща нищо общо с България
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Манифест за провъзгласяване независимостта на България
· Тефтерчето на Васил Левски (снимки)
· Гертруд Едерл – „кралицата на вълните“ (видео)
· Кукувица кука за Гергьовден
· 21 декември - Православна църква почита Света мъченица Юлиания
· Идеи за коледна украса от 4sales.bg
· Пълнено пиле с кестени
· Деца творят картички, за да спасят от самота възрастните в хосписите. Включи се и ти!
· Минимализъм през Коледа
Виж още статии за:   Коледа · Празниците · Миналото ·
Петък
24
Май 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Коледните пости на едно момче: Какво да хапнем,ден 25
Ден 25 от Коледните пости. Вчера направих Супа от червена леща с мароканската подправка Рас ел ханут,...
Да загубиш домашен любимец
Ако не ти се е случвало, няма как да знаеш за какво става дума. Който има домашен любимец, може да предположи...
Пленителната красота на една 144-годишна уистерия
Огромна уистерия расте в парка на гр. Ашикага, префектура Точики, Япония. Дървото, по-скоро - храст,...
Щори и завеси за дома - красота и функционалност
Японски или австрийски щори – каква е разликата и кои повече ще подхождат на вашето жилище? На тези и...
На Велики вторник се замисляме за добродетелите
На Велики вторник от Страстната седмица Христос разказва различни нравствени поучения на своите ученици....
Ангелите-пазители и децата
Архангеловден е денят, в който ангелите небесни слизат на земята и ни се открива тяхното съществуване....
Задушница е
Пълно е с бели кокичета. Подали зелени листенца, крехък цвят... събужда ги зова на земята. Довчера...
Как да се отнасяме с дома си, за да сме щастливи в него - разтребването
Преди да започне същинското разчистване, е важно да обмислим подхода - не от стая в стая, а да сортираме...
Летен бриз в интериора
Лятото не е просто название на сезон. То е страст, виталност, състояние на духа. Все по-често се отплесваме...
Засейте тези култури до лука и ще предпазите градината от вредители
Лукът е непретенциозна култура. Той се "разбира" с голяма част от посевите, но с някои от тях има "по-добри...
Подготви дома си за есента - декорации и аксесоари
Дъждовното време е най-уютното време. То носи усещане за топлина и ухание на канела, сгушени моменти...
Днес празнуваме Деня на бащата
Десетки страни по света отбелязват в третата неделя от юни Деня на бащата. Това е изцяло светски празник,...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook