Днес има всичко, ми казва баба Мария, а аз като бях дете нищо нямаше. Мама ме изпращаше, минавахме полу боси през снега, чорапките ми бяха мокри през цялото време в училище. Очите й, придобили онзи характерен за възрастните хора цвят, се насълзяват. Сребърният й бретон пада над челото, а тя с рязко...
