Поезията

Ти мислиш, майко, че аз всеки ден проклинам съдбата, що ме е дарила с участ зла. Повярвай ми, животът, който е преминал, без болка днес да го припомням бих могла. Че злото, що в света от хората получих, приех го, както вземам скъпоценен дар. Отровното му жило ме така научи да се разкривам беден...

Някой смята, че може да прави каквото си иска понеже обича; Друг смята, че може да прави каквото си иска понеже той сам е обичан; Трети мисли,че трябва да внимава защото обича; Четвърти мисли, че трябва да внимава защото той е обичан. Има хора - обичат, а то на омраза прилича; има други - чиято...

Нарисувай ми песен. Планина да обръща. Тънка гайда да писне, дето къса душата. Нарисувай ми ехо, песента да ми връща. Но такава, каквато досега не е пята. Нарисувай ми песен, от мъка зачената. Дето нощем засуква от лунното виме. И подкарва света, а е тясна вселената. На вселената трудно се дава...

Не, не трябва да се пише за това. Нека жив човек да не узнае как лежи омразният товар - дрехите - на пода в твойта стая. Как избухва в яростен акорд на телата трескавият шепот. Срива се светът като декор и - сърцето ми е в твойта шепа. После, сякаш не в легло, а в степ истински и древен...

Поет Махнете се, какво ви прави поетът мирен, спрял до вас! Вий тънете в развратни нрави, не буди ви лиричен глас! Противни сте като гробове. За глупостите си, за злоба вий имахте до този час тъмници, бичове, топори; — дотегна ми, народ безумен! В града от улиците шумни измитат смет – полезен...