Нещо лично

Хората отдавна сме се откъснали от дивия свят. Харесва ни да гледаме за него, да четем, но харесваме и дистанцията – особено през решетките на зоологическите градини. Човешка грешка остави клетката на леопарда Алонсо отворена, той избяга и после беше застрелян. Това е факт, без никаква емоционална стойност,...

Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам,...

Губим толкова много време в спорове, вместо да прегърнем. Губим толкова много време в миналото, вместо да създаваме бъдещите си спомени. Губим толкова много време в доказване, вместо в приемане. Губим толкова много време в хаотично движение, вместо в миг съзерцание. Губим толкова много време...

Много е тъжно, когато някой те лъже. Първоначално се ядосваш и реагираш остро, защото смяташ, че е срещу теб. Но в корена се крие друго. Тъжно е, защото лъже себе си. Измисля свят, ситуации, думи, паралелна реалност, в която да се чувства удобно, да бъде неосъществената си илюзия. Тъжно е, защото...

Разпети петък е... Там някъде има (дали?) такива като мен. Хора, които дълбоко в сърцата си вярват, че този невероятен механизъм, Животът, има часовникар. Вярваш, знаеш го, дори когато не си религиозен. Меся козунак с квас. На Разпети петък. Меся. Знам, че не се работи. Уважавам религиозните, дори...