Деня на една жена

Като слънчев домат, сушен после на тъмно и сухо. Като тръпчива маслина, натопена в марината. Като прясната паста, готова да бъде сварена. Като качествените продукти, които е един-единствен миг сливат вкусовете си в пълната хармония. Като постите, след които идва магията на Бъдни вечер. Хубавите неща...

Златната есен отминава и сякаш точно тази вечер се сбогуваме с нея. Силният вятър я отвя - и последния нежен спомен от щедрото слънце. Гони пъстрите листа и като човешки стъпки по безименните улици те се търкалят дрезгаво, приглушено. Утре те ще бъдат само мокра шума. Много хора не оцеляват същите...

Навикът – втора природа, навикът – границите на зоната ни на комфорт. Навикът, който ни обезличава и обезсмисля. Никога не осъзнаваш колко дълбоко си затънал в рутината, докато нещо или някой не те принудят да нарушиш дори за малко навика или да го погледнеш с нови очи. Да се откъснеш и да преминеш...

Времето, прекарано в любов никога не е загубено време. И няма как да бъде. Обратната мисъл би била мазохистично самобичуване и отричане на собствената ни важност, избори, воля. Защо е нужно да си мислим, че някак си сме загубили себе си, тези, който случват любовта, във времето? Точно в нас се заражда,...

Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да танцува може. Пръв. Кой да те събуди? Можеш ли сама. И ако не можеш... ти ли си това? Колекционираме вина през годините. Не за пиене, а вина за умиране. Без да усетиш, те започват да контролират живота...