Ден 7 - Постове и пости: В бурен вятър се оцелява с топла супа | Когато бурята не е от времето и супата е всъщност за душата

Когато бурята не е от времето и супата е всъщност за душата

Златната есен отминава и сякаш точно тази вечер се сбогуваме с нея. Силният вятър я отвя - и последния нежен спомен от щедрото слънце. Гони пъстрите листа и като човешки стъпки по безименните улици те се търкалят дрезгаво, приглушено. Утре те ще бъдат само мокра шума.

Много хора не оцеляват същите в бурния вятър. Той ги променя, измества центъра на вселената им и още докато усещат първия порив - те знаят:

“Вече нищо няма да е същото...”

Промяната е такова нещо, че за да е добра, трябва да я приемеш. Дали ще дойде с пасатите - ветрове постоянни, настойчиви, неотклоними, или с бурния есенен вятър - трябва да си готов, че тя ще се случи и е по-добре да отделиш миг, за да я осъзнаеш. В този миг помага нещо топло и познато. Мек вкус от детството, сладък дъх от уюта на душата. Една нежна крем супа, фино усещане за земя и слънце. Цвят на златно и добро.

“За да приемеш, че промяната е непроменима, но има неща, които остават.”

Този текст и идея за меню е част от "Постове и Пости", в които споделяме какво хапваме по време на пости и какви постове ни хапят.

Какво хапвам днес:

Закуска от постен тиквеник с повече орехи и портокалови корички

Обяд със салата зеле, моркови, цвекло и целина на ситно, брускети от пълнозърнест хляб от магазин за домашни специалитети.

Вечеря в бурята е крем супа от тиква, джинджифил, куркума, картоф и бял пипер. Този път запържих лук на ситно с една супена лъжица захар, докато стане с карамелен цвят. Добавих останалите продукти и залях с вряла вода. Получи се интересен вкус. Крутоните са домашни - със зехтин и чесново брашно.