Блога на Хера

„По оригинална рецепта”, „Както го е правила баба”, „Традиционна рецепта на предците ни” – тези послания ни заливат отвсякъде. От млякото на хана до марината на агнешкото. На какво се дължи по празниците особено да се сещаме за традициите си и тези рекламни слогани винаги да приковават вниманието ни?...

Искам да съм разумна. Искам да съм перфектна домакиня. Гледала съм хиляди кулинарни предавания, чела съм хиляди статии с полезни съвети, попитах хиляди тетки и свекърви - попих цялото налично знание. Но не успях. Беля ябълката с дебели кори, прегарям баницата, кексът ми не бухва, суфлето ми спада...

Загледах се в прозореца на стаята. Една, две, три, четири, пет. Пет малки саксии, в които "измъчвам" няколко растения. Влиза толкова малко светлина. Дори там. До прозореца. Но те растат. Малко хилави и изродени. Дори "Дървото на живота", вместо красиво дръвче с клони, е като бонсай, образувал мост......

Пълно е с бели кокичета. Подали зелени листенца, крехък цвят... събужда ги зова на земята. Довчера нейни пленници, днес тихо, тихо отварят листенца за нов живот. Полюшват фините си стебла и кимат с главичка. Мигът проблясва... като капчици роса в паяжина... и сякаш в тези капчици дочувам шепот. Пълно...

как. вижда звезда и казва: пътеводна. но остани безименна. където си ще пусна светлината ти. съжалявам. не мога да приема. да виждам себе си в теб. немислимо е да се обичам. аз не зная как....