Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

За копривата. С любов



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Загледах се в прозореца на стаята. Една, две, три, четири, пет. Пет малки саксии, в които "измъчвам" няколко растения. Влиза толкова малко светлина. Дори там. До прозореца. Но те растат. Малко хилави и изродени. Дори "Дървото на живота", вместо красиво дръвче с клони, е като бонсай, образувал мост... в търсене на слънцето. Бойци.

Между дните, между нощите, без да забележа малко растение е поникнало в саксията, в която едно каланхое умираше. От тези грандиозните, с двадесет цвята, подарени в красив целофан и забележителна панделка. Залиня и го пресях. С горска пръст, като всички други мои цветя. На същото това прозорче. Не му понесе. И не ме трогна. Никога не съм харесвала купешките цветя. Всяко цвете у дома трябва да е взето от друг човек, който го е гледал подред години. Крайно е. Да.

Та за растението, което сега расте там. До умиращото каланхое. Толкова нежно. Кога е израснало половин педя? Искрящо, зелено. Още като го видях си казах: "Това е нещо от гората. Не може да е друго!"

Тези горските винаги ще ги познаеш.
Малко обикновени на пръв поглед, а после като ги загледаш,
сякаш по-зелени, по-здрави, по-себе си,
където и да са израснали.


Толкова е себе си! А и как е наперило листенца! Задържах го в дланта си, за да го заснема. А после се опитах да го обърна в по-добра посока на светлината. И без това е голямо изпитание да поникнеш на този прозорец.

Не знам как се случи, но тогава го усетих. Това горско растение. Толкова младо и крехко, а вече жули. Коприва!

Дланта ми, която е държала ръка на любим, смъртник и дете, отдавна не длан на момиче, не бе усетила нищо миг преди това.


Сигурно... както не усеща тежестта на печата върху договорите или още неизстиналата тава от фурната. Но виж, това горско растение, когато погали опакото на дланта, мигом малки мехурчета нашариха кожата ми. Уж я познавам. Брала съм я стотици пъти. Наблюдавала съм малките й листенца във влажните сенки на горите и доловете. Ах, ти! Малка лична експлозия. Дойдох на себе си.

Докато пиша ръката ми още е с парещи мехури. Толкова малка. Листенцата й, колкото нокът на кутрето ми. А вече коприва! ВЕЧЕ КОПРИВА!

Мога да я изтръгна. Разбира се.

Но ще я закарам в градината ни над Аладжа манастир. Там нямаме коприва. Дано да се хване.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Копривата - някои добре опазени тайни
· 10 пролетни рецепти със зеленолистни зеленчуци
· Салата от елда, спанак, рукола със сос от коприва
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Hera.bg става на 16 години!
· Ако си тъжен, се чувствай поласкан...
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Неделя
10
Май 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Голямото кърмене - Варна 2014 + снимки
Варненските майки се включиха днес в Голямото кърмене по повод Световната седмица на кърменето от 1-7...
Ноемврийска тишина
Есента съблече себе си... и мен. Но вместо студ усещам топлина. В нападали листа от клен, събирам...
Войните, които майките водим (помежду си)
Настана време за паркове, настана пак време за войни. От форумите и социалните мрежи бойното поле се...
Можеш ли да задържиш задълго...?
Можеш ли да задържиш задълго шепа брашно в отворените длани? Вятърът ще го пръсне без остатък във всички...
Hera.bg на 9 години! Честит ни празник, приятели!
Днес Hera. bg прехвърли още една година във виртуалното пространство и отново искаме да споделим нашия...
1
Да храниш птиците... и любовта
Обичам да храня птиците. Напомнят ми за любовта. Хранилки можеш да сложиш всякакви. Но птиците не...
Благи думи за Благовещение: "Някой ден ще ти подаря целия свят"
Здравейте, Изпращам Ви моето лично послание за Благовещение. Вярвам, че то ще достигне до моето прекрасно...
В ден от циганското лято
В ден като този искам да си остана у дома и да пия кафето си на терасата през целия ден, а не на пресекнати...
Аромат на морска пяна
Нашето Черно море е полузатворено за разлика от останалите морета. Подхранва се от реките Днепър, Дунав,...
Нар, изтекъл по ръцете на една дива жена
Искам да съм разумна. Искам да съм перфектна домакиня. Гледала съм хиляди кулинарни предавания, чела...
1
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
Да обичаш въпреки
Това е обичта, която поема дългия път от една страна за да измине хиляди километри до друга . Да...
Благи думи за Благовещение: "Ангелите не кръстосват пътеките на небето"
Ангелите не кръстосват пътеките на небето, а се скитат в сърцата на хората, всеки може да е ангел стига...
Неудържимо е...
Неудържимо е... ще погледнеш снимка и ще си спомниш за Щастието. Ще чуеш песен и ще потънеш в Любовта. ...
Защо плуването се оказа "моето нещо"?
Колкото и хубава да е фигурата ти (или пък не толкова), идва момент, в който тя престава да работи като...
1
Благи думи за Благовещение: "Ти си, мамо, моята закрила"
Мила мамо, обичам те много. Благодаря ти, че се грижиш за мен. Винаги ми даваш вяра. Обичам те и това...
Искам да ти кажа: "В добро, в лошо...Обичам те, мамо!"
Здравейте! Нямах търпение да седна да Ви пиша, защото искам да споделя каква страхотна майка имам....
Задушница е
Пълно е с бели кокичета. Подали зелени листенца, крехък цвят... събужда ги зова на земята. Довчера...
Ден 13 - Постове и пости: Кварталният пазар и осъзнатият избор
Събота е моят ден за пазар. Вземам платнената чанта и тръгвам със списъка в есенната утрин. Първо се...
И роза
бяло платно. нямам четка. нямам бои. не. боли. светлина струи. в мига. в звука. прозорче. няма...
1
Искам да ти кажа: "Майка ми е моят герой, моята Супер Жена и моят най-добър приятел"
"Майка ми е малка, усмихната, цветна жена, която винаги успява да види красивото. Често ми звъни за да...
Легенда за Краля на рибарите и Светия Граал
Когато бил малко момче, кралят трябвало да преспи сам една нощ в гората, за да докаже смелостта си и...
Благи думи за Благовещение: "Бъди благословена, дъще!"
Честито Благовещение, дъще моя! Старите хора казват, че пролетта идва на Благовец, когато долитат...
Кафето е готово
Кафето е готово и ароматът му се разнася из сумрачната кухня, създавайки малкото чудо на уюта. „Кафето...
Нощта е виолетова. На точки
Нощта е виолетова. На точки. Светулки бяха? Или пък звезди. А може би очите ми нарочно се пръснаха...
1
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook