Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

За копривата. С любов



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Загледах се в прозореца на стаята. Една, две, три, четири, пет. Пет малки саксии, в които "измъчвам" няколко растения. Влиза толкова малко светлина. Дори там. До прозореца. Но те растат. Малко хилави и изродени. Дори "Дървото на живота", вместо красиво дръвче с клони, е като бонсай, образувал мост... в търсене на слънцето. Бойци.

Между дните, между нощите, без да забележа малко растение е поникнало в саксията, в която едно каланхое умираше. От тези грандиозните, с двадесет цвята, подарени в красив целофан и забележителна панделка. Залиня и го пресях. С горска пръст, като всички други мои цветя. На същото това прозорче. Не му понесе. И не ме трогна. Никога не съм харесвала купешките цветя. Всяко цвете у дома трябва да е взето от друг човек, който го е гледал подред години. Крайно е. Да.

Та за растението, което сега расте там. До умиращото каланхое. Толкова нежно. Кога е израснало половин педя? Искрящо, зелено. Още като го видях си казах: "Това е нещо от гората. Не може да е друго!"

Тези горските винаги ще ги познаеш.
Малко обикновени на пръв поглед, а после като ги загледаш,
сякаш по-зелени, по-здрави, по-себе си,
където и да са израснали.


Толкова е себе си! А и как е наперило листенца! Задържах го в дланта си, за да го заснема. А после се опитах да го обърна в по-добра посока на светлината. И без това е голямо изпитание да поникнеш на този прозорец.

Не знам как се случи, но тогава го усетих. Това горско растение. Толкова младо и крехко, а вече жули. Коприва!

Дланта ми, която е държала ръка на любим, смъртник и дете, отдавна не длан на момиче, не бе усетила нищо миг преди това.


Сигурно... както не усеща тежестта на печата върху договорите или още неизстиналата тава от фурната. Но виж, това горско растение, когато погали опакото на дланта, мигом малки мехурчета нашариха кожата ми. Уж я познавам. Брала съм я стотици пъти. Наблюдавала съм малките й листенца във влажните сенки на горите и доловете. Ах, ти! Малка лична експлозия. Дойдох на себе си.

Докато пиша ръката ми още е с парещи мехури. Толкова малка. Листенцата й, колкото нокът на кутрето ми. А вече коприва! ВЕЧЕ КОПРИВА!

Мога да я изтръгна. Разбира се.

Но ще я закарам в градината ни над Аладжа манастир. Там нямаме коприва. Дано да се хване.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Копривата - някои добре опазени тайни
· 10 пролетни рецепти със зеленолистни зеленчуци
· Салата от елда, спанак, рукола със сос от коприва
· Идеологията, основана на пола (II част)
· Идеологията, основана на пола (I част)
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Ако си тъжен, се чувствай поласкан...
· "Правилният път"
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Четвъртък
7
Ноември 2024
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ден 1 - Постове и Пости: Вино, вместо вина
Замъкът е празен. И вретеното отдавна е изсъхнало в кръв. Дяволът танцува. В своята наслада. Да танцува...
По бодлите си приличаме
Мен винаги ме е вълнувала красотата. Имах щастието, което някога мислех за нещастие...да играя от дете...
Можеш ли да задържиш задълго...?
Можеш ли да задържиш задълго шепа брашно в отворените длани? Вятърът ще го пръсне без остатък във всички...
Как да станем незаменими на работното място?
Днешният свят се движи на високи обороти и хората са бързозаменяеми. Винаги идват по-млади, по-амбициозни,...
Ако стрелките на часовника вървяха назад
"Най-хубавите години на живота ни са в началотo, а най-лошите в края" Марк Твен Може би най-страшното...
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
Да опиташ е единственият начин да опознаеш възможностите си.
Да опиташ е единственият начин да опознаеш възможностите си....
Нощта е виолетова. На точки
Нощта е виолетова. На точки. Светулки бяха? Или пък звезди. А може би очите ми нарочно се пръснаха...
Какви дамски обувки да избере за лятото всяка елегантна жена?
Лятото все още е в разгара си и точно сега е моментът, в който можем да си закупим дамски обувки на изгодна...
Как една рецепта за козунак ме намери след години...
Това момчетата за чистене... женска твърда ръка им трябва. Амаха! Ако ги оставиш... диии ще кажеш на...
Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости
Не излизай от стаята, не ги правѝ тия глупости. Защо ти е Слънце, щом пушиш Шипка – луд ли си? Навън...
Подкрепете учителите на децата си!
Днес е необикновен ден за всички български учители. Ще се срещнат с предизвикателства, за които не са...
"По-малко любов, повече добро отношение"
Ехидност, цинизъм, липса на търпение и смирение. Когато нападаш човека лично, от безсилие, че не можеш...
Искам да ти кажа: "Ти си моето вдъхновение да бъда добър човек"
"Провокирахте ме да напиша най-хубавите думи, които идват от сърцето ми, за да ви представя една невероятна...
Искам да ти кажа: "Безотказно, без колебание, безусловно е до нас. Баба ми "
"Жената, която ми е помагала най-много, е баба ми Олга - една българка родом от Босилеград. През 1942-1943...
Най-голямата утеха - пролетта пак е тук
"Дори и да откъснеш всички цветя на света, не можеш да спреш пролетта." е казал Пабло Неруда. Много...
Счупена
Пада. Пада и се счупва. Любимата ни чаша. Допреди миг задържаща ароматна напитка, сега е само пръснати...
Лятото - това безкрайно зреене на мига
Има нещо особено в топлината, дългите сенки, във внезапния дъжд и тъгата, която лятото носи със себе...
Нека в днешния ден да обърнем поглед към възрастните хора около нас
От утре, понеделник, всички най-вероятно ще се върнем към работата си. Колкото и както можем. Но ще опитаме....
Благи думи за Благовещение: "Бъди добър! Нищо не струва, само решението да си такъв"
Бъди добър! Нищо не струва, само решението да си такъв Елена Панишева Елена Панишева участва в...
Наближава Коледа....
Само преди няколко дни купих тази играчка за коледната елха. Тази година, за първи път, не отпразнувахме...
Вълшебното камъче
Детето си донесе бяло камъче обикновено, улично, най-дребно. Търкалянко, окалянко, но само че не...
Благи думи за Благовещение: "Ангелите не кръстосват пътеките на небето"
Ангелите не кръстосват пътеките на небето, а се скитат в сърцата на хората, всеки може да е ангел стига...
Голямото кърмене - Варна 2014 + снимки
Варненските майки се включиха днес в Голямото кърмене по повод Световната седмица на кърменето от 1-7...
Как
как. вижда звезда и казва: пътеводна. но остани безименна. където си ще пусна светлината ти. съжалявам....
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook