Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

За копривата. С любов



        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Загледах се в прозореца на стаята. Една, две, три, четири, пет. Пет малки саксии, в които "измъчвам" няколко растения. Влиза толкова малко светлина. Дори там. До прозореца. Но те растат. Малко хилави и изродени. Дори "Дървото на живота", вместо красиво дръвче с клони, е като бонсай, образувал мост... в търсене на слънцето. Бойци.

Между дните, между нощите, без да забележа малко растение е поникнало в саксията, в която едно каланхое умираше. От тези грандиозните, с двадесет цвята, подарени в красив целофан и забележителна панделка. Залиня и го пресях. С горска пръст, като всички други мои цветя. На същото това прозорче. Не му понесе. И не ме трогна. Никога не съм харесвала купешките цветя. Всяко цвете у дома трябва да е взето от друг човек, който го е гледал подред години. Крайно е. Да.

Та за растението, което сега расте там. До умиращото каланхое. Толкова нежно. Кога е израснало половин педя? Искрящо, зелено. Още като го видях си казах: "Това е нещо от гората. Не може да е друго!"

Тези горските винаги ще ги познаеш.
Малко обикновени на пръв поглед, а после като ги загледаш,
сякаш по-зелени, по-здрави, по-себе си,
където и да са израснали.


Толкова е себе си! А и как е наперило листенца! Задържах го в дланта си, за да го заснема. А после се опитах да го обърна в по-добра посока на светлината. И без това е голямо изпитание да поникнеш на този прозорец.

Не знам как се случи, но тогава го усетих. Това горско растение. Толкова младо и крехко, а вече жули. Коприва!

Дланта ми, която е държала ръка на любим, смъртник и дете, отдавна не длан на момиче, не бе усетила нищо миг преди това.


Сигурно... както не усеща тежестта на печата върху договорите или още неизстиналата тава от фурната. Но виж, това горско растение, когато погали опакото на дланта, мигом малки мехурчета нашариха кожата ми. Уж я познавам. Брала съм я стотици пъти. Наблюдавала съм малките й листенца във влажните сенки на горите и доловете. Ах, ти! Малка лична експлозия. Дойдох на себе си.

Докато пиша ръката ми още е с парещи мехури. Толкова малка. Листенцата й, колкото нокът на кутрето ми. А вече коприва! ВЕЧЕ КОПРИВА!

Мога да я изтръгна. Разбира се.

Но ще я закарам в градината ни над Аладжа манастир. Там нямаме коприва. Дано да се хване.
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· 10 пролетни рецепти със зеленолистни зеленчуци
· Салата от елда, спанак, рукола със сос от коприва
· Супа от коприва и пащърнак
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Когато се страхуваш се запитай...
· Бъди!
· В една зима... Някъде там... Да те има
· Отвори вратата...
· Какви дамски обувки да избере за лятото всяка елегантна жена?
· "Живот и здраве, живот и здраве"
· Минимализъм през Коледа
· Градска мода на есен/зима 19/20 – тенденции и какво да не пропуснете!
Петък
2
Декември 2022
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Ноемврийска тишина
Есента съблече себе си... и мен. Но вместо студ усещам топлина. В нападали листа от клен, събирам...
Моята първа домашна гранола
Добро утро с първата ми домашна гранола. Имах един изостанал пакет мюсли, с които реших да опитам. Какво...
Ода за пейкинга
Обичам градските паркове. Не градинките до заведенията, не 2-3 пейки в сложна конфигурация. Истинските...
Посрещане на септември
Подобаващо посрещане на септември в градината. Събиране и на жълтата ни праскова. Следва да ги превърна...
g точка/9.80665
ще те притисна към леглото малко повече от земното привличане за да свържа всичките ти лунички като...
Да опазим непознатите гори на България
В нея да се загубиш, небе да не видиш, стихнал в прегръдката й, слънчев лъч да дириш, птица песен да...
Липова тайна
Цъфтят липите и разбирам аромата им в дъжда. Целувам и събирам не хербарий. Любовта. Докосват ме...
Губим толкова много време
Губим толкова много време в спорове, вместо да прегърнем. Губим толкова много време в миналото, вместо...
Оставя ми малки писъмца в оранжево
Оставя ми малки писъмца в оранжево. Дори когато не ги търся и чакам, те ме намират навсякъде. Разказват...
Блага дума за Благовещение - за кого сърцето ти говори? - новата игра на Hera.bg
Таиш ли в сърцето си блага дума за някого? Не я дръж. Речи я! И тази година с новата игра на Hera.bg...
В дъжда...
"Милиони хора страстно желаят безсмъртие, обаче не знаят какво да правят в дъждовен неделен ден" "Anger...
За живота и смисъла
Съществува една мъдра мисъл, която гласи: “Всеки умира, но не всеки живее истински”...Мисля, че е трудно...
Честита Коледа, приятели!
Честита Коледа, приятели! Вярваме, че един човек е красив и създава нещо красиво, ако е здрав - със...
Всичко за щастливата домакиня
Признавам, не съм най-щастливата домакиня на света :) ...
А аз не знаех, че чемширът цъфти
“Пролет моя, моя бяла пролет, още неживяна, непразнувана, само в зрачни сънища сънувана, как минуваш...
Войните, които майките водим (помежду си)
Настана време за паркове, настана пак време за войни. От форумите и социалните мрежи бойното поле се...
"По-малко любов, повече добро отношение"
Ехидност, цинизъм, липса на търпение и смирение. Когато нападаш човека лично, от безсилие, че не можеш...
Благи думи за Благовещение: "Мамо, обичам те и знай, че ти си ми най-скъпа на света!"
В поговорката "Блага дума железни врати отваря" има страшно много истина! И наистина е така - една добра...
Провокативен и нестандартен, филмът "Никой" е с официална премиера на 3 юни
Пълнометражният дебют на режисьора Андрей Андонов дава заявка да бъде нещо, което досега в българското...
Децата имат нужда само от...
Децата имат нужда само от малко помощ, от малко надежда и от някого, който много вярва в тях...
Натрупвам у себе си една така голяма умора
Натрупвам у себе си една огромна умора. Една нечовешка умора от лятото. Лятото ме измори, изпепели ме...
Как една рецепта за козунак ме намери след години...
Това момчетата за чистене... женска твърда ръка им трябва. Амаха! Ако ги оставиш... диии ще кажеш на...
В една зима... Някъде там... Да те има
Искам някъде теб да те има... Във една заснежена гора, в малка къща с горяща камина и с прозорче със...
Щастлива и успешна да е новата 2018-та година, приятели!
Искаме или не, в края на всяка година се обръщаме назад за онзи кратък проблясък - как минаха дните й,...
Ревю: "Какво става с мен?"
Отдавна исках да напиша няколко добри думи за "Какво става с мен? Книга за всяко момиче", но както уместно...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook