Лятото - това безкрайно зреене на мига

Има нещо особено в топлината, дългите сенки, във внезапния дъжд и тъгата, която лятото носи със себе си. Нещо, която ни откъсва, изменя погледа ни, усещането за самите нас. Лятото е една дълго зреене, една натежаване. Под нетърпимата тежест на суетата и егото, която ни потапя в състояние на безсмислие и безтегловност. То ражда ново познание, което дълго сме търсили.

Идват онези душни сутрини, които отнемат всякаква енергия, преди още да се е събудила. Идват дългите горещи дни и бездействието. Идва онзи час, между 4 и 5 следобед, когато е толкова горещо и безсмислено да се прави, каквото и да е. С първия хлад идва желанието за студено питие, тераса, джаз или боса нова. Може би има деца наоколо, може би мъж или котка, а може да няма никого. Тази самота лятна е отвъд хората около нас, отвъд нас. Чувството, че пропиляваш деня си, лятото си, живота си никога не е толкова силно, колкото в летните привечери. С техните дълги сенки, надигаща се вълна задух, жужене на буболечки, внезапен писък на птица. Идват дългите протяжни нощи, в които за пръв път сме будни истински. Нищо не помръдва в отворените тераси, но в нас нещо се събужда.

Прегръщам това безсмислие и безбрежност. Приемам и се потапям в това нищоправене. Уморена съм от състезания, пълни със задачи списъци. Очакването, че трябва да поддържам дома си подреден, да отговоря на всички чатове, да върна обаждането, да съм сред хора, да си догледам сериала, да съм добре гримирана и облечена модерно, стилно и в тон. Не искам да се опознавам, не искам да се усъвършенствам. Съвършенството, успехът - това са модерните религии. Не ги искам. Търсенето на сродната душа, на идеалното тяло, на всичко онова, което те изразява пред всички...това разкриване, за да бъдеш харесан, да бъдеш утвърден.

Ако искам, няма да измия тази чаша. Ако искам, ще зарежа сериала по средата. Ако искам, ще остана по бельо цял ден. Ако искам, няма да съм секси, дори за себе си. Ако искам, ще се напия сама. Ако искам, няма да търся смисъл, цел. Нека остане така, нека се изгубя. Отказвам да се състезавам, отказвам да се стремя. Всичко толкова бързо се изменя, какъв е смисълът отвъд този миг?

През лятото смисълът е хубава книга, дълга разходка по здрач. Коктейл с много лед. Тиха музика от младостта, може не и твоята. През лятото смисълът е срещи с непознати, които променят живота ти. Наслада от хубав шал или от дълго търсеното бижу, които допълват онази представа за себе си, която винаги си имала. През лятото смисълът е в дълги дрямки на шарена сянка, огън на плажа, нечии очи, които те виждат както ти самата искаш да бъдеш видяна. През лятото смисълът е да разбереш, усетиш, че не ние хващаме мига, а че той всъщност хваща нас - съвършен в своето пропукано несъвършенство. Защото ти го пропука. Самата ти с твоето реене, с отказа си да участваш в голямото състезание на живота, с твоето вглеждане в маловажните неща.

И в края на лятото разбираш, че зад пропуканата от морска сол, изпепеляващо слънце, сладка нега излиза истинската твоя светлина. Зреенето приключи, плодът падна и се пръсна, за да оголи ядрото на твоята същност. Самата ти, самото лято.