Нещо лично

Последното убежище на културата, грамотността, словото, знанието остава в отделния човек и в микро общностите, от които е част. Да отнесем отговорността за това към институции, училище, държава е безсмислено. За да поддържаме нивото на култура в себе си, за да го възпитаваме в децата си, в учениците...

Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния ден, през този град, погребан в желязо и гранити — усещам, че ме чакаш — ликуващ и смутен. Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината, усещам ти ръцете, протегнати насън, усещам как се вслушваш...

Измина още една година, в която бяхме заедно. Сега, в края й, знаем, че поглеждаме към нея с усмивка и благодарност. Че сме получили и оценили уроците си, че сме срещнали и сме се разделили с правилните хора. Че сме получили и още повече сме дали от себе си в името на това, което обичаме и в което вярваме....

Днес Hera. bg прехвърли още една година във виртуалното пространство и отново искаме да споделим нашия празник с вас, нашите читатели! От дистанцията на времето усещането е все едно гледаш порастващо дете. Понякога забравяш първите грижи, грешки и радости, понякога при тях те връща нещо дребно и...

Някой ден... Някой ден ше изчета онези дебели книги, които все отлагам. Ще изчета и "Вълшебната планина", и "Одисей", и "Човекът без качества". Ще хвана Достоевски и отново ще му прочета всичко. Ще чета нови автори, феминистки автори, мачистки автори, философска литература, есета, критика, съвременни...