Поезията

Не слава, стада и злато, не земната тленна власт - прати ми, Боже, приятел - да пее с мен с пълен глас! Не искам любов открадната, ни ласка за ден да дам - прати ми, Боже, приятел - за да не съм тъй сам! Да има с кого да не млъква гласът ми насред степта, ей тъй, от сърце - не пред публика!...

Обичал съм те безброй пъти, по различни начини, живот след живот, век след век, винаги. Плененото ми сърце е пяло за теб песни, дадени ти като дар, като огърлица, която си носила живот след живот, век след век, винаги. Всеки път, щом чуя история за влюбени, за изгаряща болка, щом чуя древна приказка...

Отделя се всичко с пределна черта, която е допир до нещо друго. Затворен е стволът в кора - чрез нея усеща вятър и дъжд. Бронирана в люспи е рибата - чрез тях осезава звука на вълните. Морето е стегнато в брегове - чрез тях се докосва до жадната суша. Пригвоздена в женска кожа съм аз...

Да изучаваш философия е редно, в най-добрия случай, след петдесетте. Да изградиш модел на обществото - и след това. Но първо трябва да научиш да си готвиш супа, да пържиш - хайде без да я ловиш - риба и да си правиш прилично кафе. В противен случай, всички нравствени закони ще дъхтят на бащиния...

каза й когато те видях за пръв път светът се завъртя наобратно жените се отдалечиха ходейки гърбом мъжете ти се поклониха за последно а лятното слънцестоене на любовта ми позлати сънения ти поглед и те събуди принцеса от стогодишен сън каза й още много неща бяха красиви и тъгата й нарасна красивите...