Блога на Хера

Има нещо особено в топлината, дългите сенки, във внезапния дъжд и тъгата, която лятото носи със себе си. Нещо, която ни откъсва, изменя погледа ни, усещането за самите нас. Лятото е една дълго зреене, една натежаване. Под нетърпимата тежест на суетата и егото, която ни потапя в състояние на безсмислие...

Последното убежище на културата, грамотността, словото, знанието остава в отделния човек и в микро общностите, от които е част. Да отнесем отговорността за това към институции, училище, държава е безсмислено. За да поддържаме нивото на култура в себе си, за да го възпитаваме в децата си, в учениците...

Ние по инерция търсим чистия полъх отвън, а неговия извор е вътре в душите ни. Не задържай въздуха в себе си, ще те задуши. дори да са запушени и ноздрите, и устата. Издишай го през раните, през сълзите, през кръвта, през потта от порите - солен-сгъстен въздух в стих, смях, вик. И...

Към жената, която се крие в банята от децата си, за да се наплаче - излез и им позволи да видят сълзите ти. Позволи им да те утешат. Един ден те ще приемат за нормално една жена да има слаби моменти, ще приемат своите слаби моменти. Към жената, която не може да каже "не" на родителите си - застани...

Съдба Елисавета Багряна През улиците здрачни, през къщите, стените, през плачещия ромон на есенния ден, през този град, погребан в желязо и гранити — усещам, че ме чакаш — ликуващ и смутен. Усещам твоя поглед, отправен в тъмнината, усещам ти ръцете, протегнати насън, усещам как се вслушваш...