Коментар: Винаги ми е смешно /и неприятно/, когато съм на гости, в нечий офис .... и домакинът, понеже е щастлив - пали цигара след цигара. Когато обаче е под напрежение или тъжен, отново пали цигара. Е, КОГА не се запалва цигара?!! Когато спиш, вероятно От друга страна, никак не е приятно да целуваш, гушкаш, живееш, работиш с пушач. Съжалявам, крайна съм вероятно, но съм 100%-тов противник на пушенето. Питам се, пушачките, примерно, дават ли си сметка какво се случва с кожата, зъбите, косата им... Парфюмът, кремът, пастата за зъби - помагат ли?

Коментар: Знаете ли, за мой късмет, имам възможност и общувам с хора, живеещи в села. Разликите между нас - обитаващите големите градове, и тях е от земята до небето. Не съм сигурна дали е в наша полза това сравнение. Както България не се състои в София и по-големите и градове, така и се питам доколко опасенията и маните ми/ни всъщност са... изобщо нуждаещи се от забелязване, коментиране... Наистина, огромна част от "проблемите" ни касаят малка част от българите. Хората, живеещи встрани от суетата и шума имат съвсем други, реални проблеми и действително нелеки препятствия: борба за насъщния, борба с ограниченията, ежедневни спречквания с малцинства... Това е истината.

Коментар: Прииска ми се тук да изкаже мнението си родител (по възможност баща и/ли по-големи брат/сестра), чието дете е на по 19 и нагоре години и, поради една или друга причина, планира да излезе, макар и временно, от вкъщи... Аз бих могла да споделя какво беше преди 21 години - когато заминах да уча, но към момента няма как да дам мнение за обратната страна, тази на родителя... В подобни на тази статия ми липсва действително преживяното - от позицията на хора с по-голям опит в родителството (моят първи такъв е само 12-годишен).

Коментар: В момента строим къща, на село, северното черноморие - и тъй като климатът там е изключително "своенравен"(вятър, влага, пек) и, най-общо казано, всичко трябва да е добре премислено, особено внимание отделяме и на материалите за верандата и обособяване на градинката. Влагаме любовта и сърцето си в това начинание, но без качествени и доказали се материали, няма как да се справим. От друга страна, важно е, разбира се, и доколко градинката и/ли кътът за отмора ще се радват целогодишно или по за няколко месеца на присъствието ни...

Коментар: Галя, усетих колко Ви е трудно, бих искала да Ви посъветвам следното. Проявете твърдост и категоричност, но по мил и подходящ начин (Вие знаете как именно), обяснявайки на съпруга си, че предпочитате, да речем, да излезете през уикенда с децата някъде; ако може, оставете децата при нея - и излезте сами; ако и това е мъчно осъществимо, поканете и Вашата, и неговата майка на гости у вас - необходимо е Вие да сте домакинята, територията да е Вашата. По принцип, направете така, че да се виждате по официален повод или ако наистина се налага. От друга страна, важното е със съпруга Ви да се разбирате - ако той държи на Вас, би проявил старание в тази посока. Идеята е да не оставяте съпруга Ви да се досеща какво Ви е - а разговаряйте с него/кажете му с простички думи и, като цяло, вземете се в ръце и не се поддавайте на ситуацията. Бъдете ведра, силна и спокойна, както и изобретателна, в позитивния смисъл