Коментар: Подобни на това състояния се повляват изключително добре от спорт, секс, практикуване на хоби. Преживявала съм го и зная добре за какво става дума. Следите остават, като обица на ухото или трънче в петата. Но има измъкване, даже справяне с проблема. Въпросът е да си дадеш сметка за стойностните неща в живота, за това, че следва да цениш подобаващо здравето и психиката си, както и че трябва да си добре/справящ се - заради децата и любимия. Няма рецепта, според мен, а и въпросното състояние далеч не е за подценяване. В никакъв случай не бива веднага да се прибягва до медикаменти. Контактуването със специалист, за съжаление, знаем, не е по джоба на 90% от хората днес, така че остават любимия и приятелите... И времето - то, понякога, помага.

Коментар: Всяка пролет и всяка есен ми се приискват сходни неща: да тичам /по принцип съм доста ленива/, да чета повече, да пиша повече, да уча (курсове, езици...). Страхотно е, ако поне две от тези неща направя , опитвам се. Със сигурност пролетта не я свързвам с почистване, отслабване, вадене на по-леки дрехи... Е, около средата на март изведнъж се оказва, че дрехите и обувките на децата са омалели, че бележките за данъците са дошли... Въпреки всичко, въпреки проблемите и болежките - пролетес цялата природа оживява и душите ни, подобно на пролетна трева, лека-полека покълват, изправят се, изпълват се с енергия. Наближава Прошка, а след това и Благовещение. На 23 март тази година пък е Тодоровден, да не го пропускат Тодор и Божидар

Коментар: Звучи малко като непреживян филм на ужасите .. Хмм-м, голямата ни дъщеря стои сама вкъщи от 7-годишна. Никога не сме имали помощ от баби/други родственици, та, в нашия случай, нямаше как иначе да се случат нещата. От 10-годишна сама пътува и в градския транспорт. Повярвайте, невъзможно е родителите да обезопасят НАПЪЛНО къщата и да предвидят ВСИЧКО. Според мен - ако детето е разумно и отговорно, може да му се гласува доверие и, стискайки палци, умолявайки Господа, всичко ще е наред. И, да, първият път, в който детето Ви остане у дома/излезе извън дома самичко: е най-страшният, за родителите.

Коментар: Според мен - обичаш ли и бъдеш ли обичан, със сигурност ще се чувстваш свободен, окрилен, силен. Любовта и обвързването не са пряко асоцииращи с несвобода. Работата/професията, обкръжението и бита допринасят много за усещането за свобода и силата на духа - или, напротив, оковават ги. Желанието за лична свобода понякога се изкривява при общуването ни с другите (партньор, деца, приятели, колеги) - и изискваме от тях подчинение или поне не разбираме дори спорадичните им индивидуални стремежи.... Страшна сила е егото - на теория сме голяма работа, обаче опре ли до практика... Подобно даването на съвети и следването им в собствения ти живот

Коментар: Iva, как си? Радвам се, че нещата ти са влезли в релси. Що се отнася до "иде ми - не ми идва", чрез "Оргаметрил"-а: да, случва се, понякпга просто "никой не идва" , от опит го знам... Но пък - следващия месец обикновено резултатът е +. Желая ти хубав ден - и до скоро.