Коментар: Питам се защо честваме обесването, а не рождението на Апостола. И, да, датата е 18-ти, а не 19-ти февруари (към датата 6-ти февруари, по стар стил, трябва да се добавят 12 дни, а не 13). С нетърпение очаквам да излезе по екраните новия български игрален филм, посветен на Левски (вчера са започнали снимките, в Карлово - дай боже, повече такива новини). Една приятелка беше през есента в село Кожари, след Ягодина и Буйновското ждрело - и оттам с мъжа и ми звъннаха, за да споделят, че в кръчмата има портет на Левски... Човек не знае как и къде именно се възпитава и поддържа патриотизма ни.

Коментар: Ами и аз така, като Цвети, имам касапнически спомени от чистене на зъбен камък, та надали ще потретя... От друга страна, действително, двете ми бремености допринесоха за увреждането на зъбите ми... И двете ми дъщери ги кърмих докъм 3-тата им година, та и тая кралимарковска продължителност ме довърши... Мда-а, за съжаление, макар и да не им личи (поне засега! зъбите ми (и венците им) не са това, което бяха...

Коментар: Благодаря за рецептата и приятните спомени/аромати, които нахлуха в сърцето ми - лучникът е едно от най-любимите ми тестени ястия. Изключвайки орехите, зехтина, оцета, захарта - подобна рецепта е разпространена и почитана и в плевенския край.

Коментар: Аз имам по три дупки /и обеци/ на всяко ухо, голямата ми дъщеря, все още, има по две дупки на ушите си, малката - по една. Носим златни обеци. Никога не сме имали проблеми. И на двете деца ушите са пробити в най-обикновено козметично студио, когато бяха по на една годинка... Никога не съм се замисляла трябва ли или не да имаме обеци - при нас е традиция, красив/задължителен атрибут на жествеността и индивидуалността. Зная, че е редно - говорим ли за малко момиченце, ушичките му да се пробият напролет или есенес - зимата и лятото не са подходящото време.

Коментар: На думи е по-лесно. Но ако в кръга ни, в този на половинката, на детето ни, сред приятелите на приятелите ни се появи циганче, хомосексуална личност, човек с някакъв недъг /синдром на Даун, слепота, неподвижни крайници.../ нещата стават по-инакви. Колко от нас са помагали на сляп или недъгав човек на улицата/в превозното средство, колко от нас не биха имали против детето ни да другарува с човек, за когото знаем, че има по-"особена" ориентация" - или е циганин, бездомник, бивш затворник... Да, зависи от средата, гледната точка, кръгозора. Но наистина не е така лесно да се погледне философски и НЕ по принцип на различията ни, още по-трудно е да се приемат.