Коментар: До "mnogo tajna": проблемите с щитовидната жлеза не са за подценяване. На всяка цена си направи пълна кръвна картина - личният лекар, давайки ти направлението за нея, ще подчертае на кои именно показатели следва да се обърне основно внимание. След това, с резултатите, трябва да посетиш гинеколог - той ще прецени дали и към кой ендокринолог да те насочи. Главното е да не изпадаш в паника и да вярваш, че всичко ще е наред. От друга страна, килограмите наистина са ти малко... - но не зная по принцип колко тежиш (т.е. дали си отслабнала или 45 кг си била винаги). Със сигурност трябва да се храниш редовно, поне по три пъти на ден, и то със силна храна: месо, зеленчуци, мед. Не зная на колко години си, та се притесняваш, че няма да можеш да родиш. Това само Господ го знае. Но, моля те, бъди силна и уверена, че нещата ще се оправят. Вярвай в това и, най-важното днес е - веднага потърси личния си лекар.

Коментар: На сайта "Зелени Балкани" може да разгледате предложения за къщички за птици (както и храна за птици) - струват 20.00 лв и са добра идея за подарък за малки и големи. Освен това, естествено, тези къщички възпитават децата ни, освен в грижи и любов към птиците, в стремеж за опазване целостта и чистотата на природата. Къщичките може да се монтират на дърво в парка, в планината или дори в собствения ви двор (ако сте късметлии и разполагате с такъв

Коментар: Хубава статия. Преди 14 години нямах личен телефон. Преди 12 години имах мобифон. Преди 10 години се сдобих с първия си мобилен телефон. Преди около 7 години - и с първия си лаптоп. По принцип бях (ли съм??!!) човек, странящ всячески от технологиите. Допреди 2 години в петък вечер-до понеделник сутрин служебният ми мобилен беше изключен. А сега - не мога да си го позволя. Имам двусимов телефон, с интернет, навигация и всичко, което БИ могло да е полезно. Направо не е за вярване, че именно аз се НУЖДАЯ от подобно нещо... Работата ми го изисква, невъзможно би било иначе. Работата е другата половина на живота ми, тоест - обяснението е логично и налице. Все още предпочитам да чета книги, да докосвам с ръце ( , да общувам наяве и да страдам наяве..., но без интернет, да речем, не бих могла да изпълнявам служебните си задължения. И все пак... Понякога, все още, не ми се вярва, как се променя действителността и как, неосъзнато и трайно (завинаги ли?!), обстоятелствата променят и нас самите.

Коментар: Темата не е лесна, нито за дискутиране, нито за преживяване. Смятам, че за никакво завиждане от околните не може да става и дума - как да "завиждаш" на жена, достигнала средата на 30-те сама?! Имам три приятелки - красиви (едната е зашеметяващо красива), интелигентни, с професии... - и сами. Нямам рецепта, нити право да обсъждам стереотипи, манталитет, "карма".. и т.н. Бих искала само да подчертая, че всяко нещо трябва да е с времето си и че, в крайна сметка, да - по-добре сам, отколкото с неподходящ партньор, но - още по-добре е, ако имаш любим до себе си. Не се оцелява сам, още по-невъзможно е да си щастлив сам - животът е за двама. Обаче има и друго: не са се свършили добрите мъже, повярвайте. Просто, подобно на добрите, но несъзряни все още жени, някой трябва да ги забележи, оцени, спечели, задържи. За мен, бидейки с някого, е важно да се обичате (разбира се!!!), важно е и сексът да е страхотен/добър, но, главното е и двамата да гледате в една посока и да споделяте общи ценности.

Коментар: Вдлъбнатинката по средата на брадичката също говори много за характера на човека. Темата е плодоносна. А какво ще кажете за ръцете ни/формата на пръстите? - те колко казват и показват...