Илюзорната сигурност на нерешителността

С какво да бъде палачинката – шоколад или мармалад? Черната или червената рокля? За някои от нас дори най-баналните избори са истинско изпитание, а за важните въпроси в живота положението става нетърпимо. Какви са причините за тази хронична колебливост?

Нека си припомним печално известният Хамлет, принц датски – безспорният патрон на нерешителността. Той знае, че трябва да убие чичо си, но бави отмъщението, защото целта, към която се стреми, несъзнателно го плаши. Парадоксалното е, че колкото повече се колебае, толкова по-уверен е в това, как е нужно да постъпи. Но това не довежда до никакво действие, защото макар устремен към идеала, той е твърде слаб, за да го отстоява.

Макар и не в такива величави размери, подобна битка със себе си провеждат и всички хронични колебливци. Когато трябва да дадат еднозначен отговор, но не са способни на това, те често изпадат в паника. Измъчва ги чувството за вина, защото губят време, но все така чакат, някой друг или нещо, да вземе решение вместо тях. Просто защото не са готови да поемат отговорност за възможните последствия.

Ако имаме такъв човек до себе си и гледаме агонията на нерешителността му, първата ни реакция е да му помогнем, най-малкото със съвет. Но това е погрешна стратегия, защото поемайки върху себе си отговорността от решението, не помагаме на колебливеца, а дори напротив. Друга грешка е да го обвиним в бездействие, което само ще засили неувереността му. Но можем да му помогнем да осъзнае страховете си – тези, които му пречат да вземе решение. Със сигурност ще ви залее с куп хипотетични загуби, ако предприеме това или онова. Само, че това, което убягва от вниманието на на вечно съмняващият се, са последствията от собственото му нерешителност. Затова обърнете внимание именно на това, което е възможно да се случи, заради бездействието му.

А ако ние сме в ролята на колебливия, как да помогнем на самите себе си? Най-доброто лекарство е равносметката. Нека се върнем към важните избори в живота си и реално, а не хипотетично оценим резултатите от тях. Със сигурност ще се удивим, че много повече съжаляваме за всички онези възможности, които сме пропуснали от бездействие, а поетите рискове, напротив, рано или късно са довели до положителна промяна в живота ни. Това ще ни накара да осъзнаем, че отказът от решение също е решение, и то със сериозни последствия. Затова нека не бъдем пасивни към собствения си живот, а го творим всеки ден, с всеки нов избор.