Колекционерството – прищявка, мания или себеизява?

Какво кара хората да колекционират разни неща? Децата събират разнообразни предмети често под влияние на връстниците си. В детството ми се корекционираха най-често марки, станиоли от шоколади, календарчета, значки, картички, а момчетата си падаха по топчета и картинки на автомобили. По-късното поколение деца събираше покемони и разни други изображения, поставяни в храни тип бърза закуска. Търговците хитро използваха за своите цели детската страст към трупане на символични съкровища. Някогашните хлапашки колекции в много отношения бяха смешно-мили. Понякога обаче те бяха средство да се докоснеш до големия пъстър свят, от който в годините на социализма бяхме откъснати. Да притежаваш станиоли от чуждестранни шоколади на звездички или меченца, да вдъхваш аромати на непознати вкуснотии, когато в магазините продават само един вид шоколад, обвит в бял станиол, това си бе направо за завиждане. Или пък да имаш колекция от чуждестранни монети, в която присъстват унгарски форинти и румънски леи, когато малцина от хората край теб изобщо са посещавали друга държава, си беше истинско съкровище.

И днес хората събират какво ли не. Популярно е събирането на кутийки от цигари, на салфетки и кърпички. Познавам колекционери на острилки, на стари телевизори, лампи, часовници. Колкционират кукли барби или порцеланови чаши. На практика - абсолютно всичко.

Колекцията има две измерения – количеството на предметите и тяхната рядкост. Колкото повече имаш от това, което събираш, толкова повече ти се иска да е. Броят на предметите и разнообразието им опияняват, правят те горд притежател на един малък свят, чрез който изразяваш себе си, съзерцаваш го с радост, показваш го на другите.

Има доста безсмислени колекции, но съществуват и такива, които те обогатяват, дават ти нови познания или са свързани с духовната ти същност. Писател колекционира писалки – какво по-естествено. Събирането на стари часовници или монети, та дори на стари медали вече създава за притежателя им един цял собствен свят. Познавам човек, който събира стари пушки, ножове и ятагани. Подредил ги е на стената в битовата си стая. Знае историята на всяко оръжие и е истинско удоволствие да слушаш тези разкази, свързани с местни исторически събития и личности. Но всъщност от подобно увлечение до създаването на една музейна сбирка, крачката е малка. И това вече е наистина ценно. Сещам се и за жена, която живее в съвсем малко селце. Събрала е от скриновете на местните баби престилки, носии, съдове, оръдия на труда и ги е подредила в импровизирана етнографска сбирка. Казва, че го прави, за да не изчезне заедно с бабите материалната част от един вече несъществуващ мир.

Нечии колекции са прекалено ексцентрични. Те вероятно са или търсене на себеизява, каквато човекът не чувства в ежедневната си работа, или са плод на огромни финансови възможности. Всъщност истинският колекционер е като пристрастения човек – готов е дава луди пари за попълване на своята колекция, каквото и да му струва това.

Хората с неограничени възможности събират луксозни автомобили, антикварни предмети или мебели. Много от галериите, притежаващи световни шедьоври – картини, скулптори и пр. са възникнали от частни колекции или са сериозно обогатени от такива сбирки.

Интересен вид колекционерство е събирачеството на хора и преживявания. Един богат българин колекционира фолк певици – жени са ту за една, ту за друга. Друг богат сънародник е прочут с това, че колекционира моделки. Не се знае броят на миналите през леглото му. Очевидно за подобна категория персони това е супер престижно. Да си част от подобна колекция значи да се приравняваш на предмет, но самооценката е въпрос на личен избор.
Колекционирането на преживявания също не е за подценяване. Американският мултимилионер Стив Фосет събираше рекорди и един от тях му коства живота. Успя да счупи световни рекорди като пилот, ветроходец, екстремен спортист, но краят го срещна при полет с балон. Други колекционират спомени, щастливи мигове, стари любови...

Много колекции са плод на цял човешки живот. Като жената, събирала през годините всичко за Лили Иванова - плочи, картички, изрезки от вестници и списания. Други колекции са част от странни хобита, за чието практикуване се иска много сръчност, наблюдателност и талант. Познавам учител по история, който колекционира изработени от кибритени клечки забележителни сгради от цяла Европа. Прави си ги сам, а повечето сгради е виждал лично.

Наскоро даваха филма „Картички за чудо“. Той е с прекрасно послание – болно дете има нужда от мечта, която да поддържа желанието му живот. Тази мечта се материализира в събирането на картички от цял свят. Световният рекорд от събрани картички е 1 265 000. Детето не само се опитва да го надмине, но картичките му носят положителната енергия на хората, които са ги изпратили, тяхната морална подкрепа.

Така че колекционирането може да има различни измерения. Възможно е то да е прищявка. Но може и да води до натрупването на богатство от ценни предмети, които иначе биха изчезнали безвъзвратно. Може да е пагубна мания с разрушителна сила. Но в други случаи е изява на нашето скрито аз, обогатява живота ни или да го допълва. Всичко зависи от самия човек.
А вие какво и най-вече защо колекционирате?