Азалията - розовото дърво

Растението принадлежи към рода Рододендрон (Rhododendron) от семейство Боровинкови (Ericaceae). Макар да е единствения вид принадлежащ към този род, днес условно някои източници наричат Азалия - видът с окапващи листа, а рододендрон - вечнозеленият вид.

Азалията представлява неголям храст, с тъмнозелени листа. Истинската му роднина е Индия и остров Ява. Днес са познати много хибридни видове с разнобразна окраска от бяло до яркочервена. Цветовете й са красиви, за което подсказва и превода на Рододендрон - розово дърво.

Тя не харесва горещините, но обича светлината -далеч от парещите слънчеви лъчи. Прозорец с източно или западно изложение и температура около 15-18 градуса, е най-подходящо за азалията.

В периода на цъфтежа до есента, азалията има нужда от още по-обилно поливане и оросяване. Красивите й, кичести цветове ще ви радват дълго време, стига да положите грижи за нея.
В пулверизатор с вода, можете да пръскате листата или пъпките за да я снабдите с любимата й влага. Ако цветовете вече са се отворили, по-добре преустановете пулверизирането, защото създавате условие за гниене на красивия цвят.


Ако сте решили да пресаждате азалията, изберете широка и ниска саксия. В магазините мрежи се продава специално почва за азалии, които имат кисела реакция – рН 4 - 4,5, нужна за нормалния растеж. Такава почва можете да си направите и ве като смесите иглолистна и торфна почва в съотношение 2:1, с добавяне на речен пясък.
Размножаването може да бъде направено през юни-август, като отрежете резници с връхчета, които да вкорените в едър пясък или перлит. Поддържайте температура около 25 градуса и влажност 80% - след 2 месеца, резниците ще пуснат коренчета. Друг вариант е да разделите коренището.
След като прецъфти, азалията е нужно да бъде преместена на по-хладно място. Оформя се и коронката й, като се премахват всички сухи и крив клонки.


Ако листата на азалията опадат е възможно въздуха да е прекалено сух и да липсва влажност.
Не оставяйте прецъфтелите цветове върху растението, така те изсмукват част от влагата и започват да гният в близост до здравите цветове.