Мратинци, Вълчи празници

На места в Западна България на 14 ноември се отбелязват Мратинци, Мратиньок - останали от езическата епоха, обредно-магически практики. Мратински дни или Вълчи празници се наричат дните след Архангеловден до 21 ноември.

В миналото се изпълнявали ритуали за предпазване от вълци по време на тези дни. В народните представи нощите от 14 до 21 ноември са много по-лоши от Мръсните дни, защото през тях човек може да се разболее от различни болести. Според вярванията, в този период от време, по земята бродел зъл дух "Мратиняк" - черен на цвят с перушина и големи зелени очи - така си представяли демона, който морял кокошките.

Най-старата жена рано сутрин взимала жертвеното животно - черна кокошка или петел - Мратинче и го поставяла на прага с главата към вътрешността на къщата. Опирала ножа до врата на пилето, а по-младата питала: "Какво колиш?". По-възрастната отговаряла: "Коля мратиняк" и го заколва с думите: "Не те колим ние, коли те Мратиняка" . Главата и краката стопанката връзвала с червен конец, в човката слагала живо въгленче и ги закачала до огнището. Пилето се сготвяло. Така смятали, че омилостивяват духа и предпазват къщата и домочадието от уроки, духове и таласъми. Воденичката, жлъчката и перушината запазвали - защото смятали, че имат различни целебни сили.

Последният ден ( 21 ноември) народът смятал за най-страшен. Предците ни почитали на този ден Куцуклан (така е кръстен и самия ден) за да го омилостивят и да спасят хората и стадата от вълците. Празникът на места е наричан и Вълча богородица, най-вероятно защото съвпада с християнския празник Въведение Богородично, който също отбелязваме на 21 ноември

По християнски обичай на 14 ноември отбелязваме Коледни Заговезни и свети Апостол Филип.