Коледни Заговезни и свети апостол Филип

Коледни заговезни или заговелки се нарича денят преди Коледните пости - 14 ноември. Той се смята и за последния ден, в който може да се блажи - т.е. да се яде месо, яйца, млечни продукти.

По българска традиция, в нощта на Коледни заговезни на трапезата се слага пиле с кисело зеле, тиквеник с повечко орехи и пълнени чушки с боб. Лъжицата, с която стопанката е сипвала от блажното ядене, се скрива и не се пипа чак до Коледа, когато пак се хапва блажно. Венчавките са забранени от днес до Въведение Богородично и от Игнажден до Богоявление. Възможно е датата да съвпадне с дните от седмицата, в който се спазва строг пост (сряда и петък) и заговезните се случват на друга /предходната) дата.

На 14 ноември църквата почита и св. апостол Филип - един от дванадесетте апостола.

Според Библията, след Христово разпване заедно със сестра Мириамна и апостол Вартоломей, Филип тръгнал да проповядва Христовото учение. Езичниците от град Йерапол ги хванали и влачели из целия град. Били обвинени в магьосничество, за което трябвало да умрат, разпнати на кръст.

Докато събличали дрехите им, изведнъж Мириамна се превърнала в огнен камък. Разпнали на кръст апостол Филип с главата надолу, Свети Вартоломей разпнали до стените на храм - а земята се разтресла в тътен, отворила се и погълнала езичниците. Тези, които останали живи, помолили Бог да се смили над тях, свалили Вартоломей, земята върнала погълнатите. Апостол Вартоломей свалил Филип, но той вече бил преминал от земята на небето. След това Вартоломей покръстил всички, а три дни след това на мястото, където капела кръвта от Апостол Филип, пораснала лоза като знамение за това, че заради пролятата в името на Христа кръв светията се наслаждава на вечно блаженство.

Имен ден празнуват Филип, Фильо и Филипа.

На 14 ноември в някои части на Западна България празнуват Мратинци