Поезията

Мъглив сезон на сочни плодове богат, на зреещото слънце по-добър приятел няма; в заговор са да отрупат c благодат лозята, що се ширят край покриви от слама; мъхecти овошки да се свеждат сите, под ябълки от захар до сърцето чак; тикви да набъбват и сладки ядки лешници издуват; да цъфнат пак и...

По ученическите ми тетрадки по моя чин и по дърветата по пясъците по снега написвам твойто име По всички страници прочетени по всички бели страници по камък кръв хартия или пепел написвам твойто име По позлатените картинки по гербовете на бойците по кралската корона написвам твойто име По...

Душата ми е дом с отворени врати - за канени и за неканени, за носещи цветя, за идващи от сметището на живота... Душата ми е със отворени врати. Но-най навътре има стая със зазидани прозорци. Ключът е денонощно в мен. И рядко го превъртам във ключалката. Там е хазната ми: кюлчета претопена...

Присъствал съм незнайно на постепенното замиране на живота ми, на бавното крушение, на всичко което съм искал да бъда. Мога да кажа с онази правдивост, чиято смърт не се отбелязва с цветя, че няма нещо, което съм искал или мечтал дори за миг с едничкия копнеж за този миг и да не се е разбило на прах...

Тук пияни и блудни сме всички, не запяхме нито веднъж! По стените цветя и птички се измъчват за облак и дъжд. Трепка странната и спокойна струйка дим на твойта лула. Аз поисках да бъда стройна и облякох тясна пола. Зад прозореца нощ ли е кротка, или снежна буря фучи? На очите на сепната котка ми...