Блога на Хера

Когато водя малкото дете на градина, нарочно минавам през двора на едно професионално училище. Не заради разбитите плочки и момчетата, които подсвиркват, нищо, че съм с малко дете за ръка. Заради градината! От ранна пролет и окопаването чак до късна есен, след последните димитровчета - там винаги...

С 4-ти клас си заминава една фаза от образованието ни - сбогуваме се с началото училище. Вярвам, че това е последният и всъщност единствен образователен етап, в който се запазва ученолюбието, любознателността, откривателството у децата. Единственото време в техния училищен живот, когато онази фриволност...

Мен винаги ме е вълнувала красотата. Имах щастието, което някога мислех за нещастие...да играя от дете сред гората, поляните. Катеренето по дърветата. Светулките. (Къде изчезнаха?) Природата. В нея винаги намирах себе си. И другите. И до днес. Не е като да съм расла в дворец. Не е като да не са смачквали...

Публичните личности винаги ще бъдат обсъждани, критикувани, възхвалявани. Те са много повече от професиите и длъжността си - те чертаят разделението между "приемливо" и "неприемливо", канализират "нормалността". Отношението ни към знаменитости и публични личности изважда на показ всичките ни стереотипи,...

Обичам библиотеките. Обичам мириса на стари книги, тежки пердета и прашасали рафтове. Обичам, когато някой се е сетил да отвори прозорците и свежият въздух се смесва с този аромат. Там научих най-важното - да подбирам критично информацията, да чета по няколко различни начина, да търся бързо необходимото....