Нещо лично

Пада. Пада и се счупва. Любимата ни чаша. Допреди миг задържаща ароматна напитка, сега е само пръснати парчета, драматично опръскани с кафе. И това много ни натъжава - счупена е. Ако бяхме на 18 години, щяхме да искаме да я залепим. Или да я приберем в кутия и да се правим, че нищо й няма, защото...

Международният ден на учителя се отбелязва на 5 октомври в над 100 страни от света. Той влиза в световния календар по препоръка на ЮНЕСКО по повод годишнината от приемането на документа „Препоръки, касаещи статуса на учителя”. Това става през 1966 г. и целта на документа е да се подчертае колко е важна...

Какво остава от човек когато си отиде? Малко черно-бели снимки, нещо, което е изработил с ръцете си...Казват, че човек живее в спомените на тези, които са го обичали и вещите не са важни. Но когато загубата толкова боли и губиш почвата под краката си, трябва да се хванеш за нещо, за да не паднеш....

Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами ако нещо стане с мен? Ако се разболея и кой знае...?" Тези въпроси често някои от нас може би си ги задаваме в някой тъмен среднощен час, но истинската тревога идва когато си родител. Защото няма...

Натрупвам у себе си една огромна умора. Една нечовешка умора от лятото. Лятото ме измори, изпепели ме и не ми остави капка свежест, капка сила. Уморих се хабя енергия по него, да дебна всичките му възможности, рехавите му сенки и да ставам рано заради тихите утрини, изпълнени с мимолетен хлад. Веселието...