Блога на Хера

В ден като този искам да си остана у дома и да пия кафето си на терасата през целия ден, а не на пресекнати глътки в бързината сутрин. И единственото, което ще правя, е да пускам пералня след пералня. Ще тръскам мокрото пране и ще мирише на хубаво, а есенното слънце ще ми се усмихва над простира...

Пада. Пада и се счупва. Любимата ни чаша. Допреди миг задържаща ароматна напитка, сега е само пръснати парчета, драматично опръскани с кафе. И това много ни натъжава - счупена е. Ако бяхме на 18 години, щяхме да искаме да я залепим. Или да я приберем в кутия и да се правим, че нищо й няма, защото...

Скъпи приятели, днес празнуваме 5-тия си рожден ден! Да, Списание Hera.bg навърши своята 5-та година в онлайн пространството. Дали се вълнуваме, че отпразнуваме рождения си ден с 154 000 читатели месечно? Да, разбира се! Затова и искаме да ви споделим нещо много лично... В началото пристъпихме...

Какво остава от човек когато си отиде? Малко черно-бели снимки, нещо, което е изработил с ръцете си...Казват, че човек живее в спомените на тези, които са го обичали и вещите не са важни. Но когато загубата толкова боли и губиш почвата под краката си, трябва да се хванеш за нещо, за да не паднеш....

Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами ако нещо стане с мен? Ако се разболея и кой знае...?" Тези въпроси често някои от нас може би си ги задаваме в някой тъмен среднощен час, но истинската тревога идва когато си родител. Защото няма...