Деня на една жена

Моя зряла любов, искам да ти направя едно признание. През годините исках различни връзки. Исках страст - наситих се, страстта изгоря бързо. Исках материална сигурност - получих я, вещите загубиха значението си. Исках да получавам любов - имах много любовници, които ми обещаваха, че вечно ще ме обичат...

Искам да съм разумна. Искам да съм перфектна домакиня. Гледала съм хиляди кулинарни предавания, чела съм хиляди статии с полезни съвети, попитах хиляди тетки и свекърви - попих цялото налично знание. Но не успях. Беля ябълката с дебели кори, прегарям баницата, кексът ми не бухва, суфлето ми спада...

Загледах се в прозореца на стаята. Една, две, три, четири, пет. Пет малки саксии, в които "измъчвам" няколко растения. Влиза толкова малко светлина. Дори там. До прозореца. Но те растат. Малко хилави и изродени. Дори "Дървото на живота", вместо красиво дръвче с клони, е като бонсай, образувал мост......

Пълно е с бели кокичета. Подали зелени листенца, крехък цвят... събужда ги зова на земята. Довчера нейни пленници, днес тихо, тихо отварят листенца за нов живот. Полюшват фините си стебла и кимат с главичка. Мигът проблясва... като капчици роса в паяжина... и сякаш в тези капчици дочувам шепот. Пълно...

Бели рози, стар часовник, първа среща с теб. Стрелките цял ден бясно препускат, превърнали се сами в дъха ми. Смутен, накъсан, нетърпелив да те види. Сладка тръпка от очакване, вероятни сценарии, репетирам думи... (Защо ми подари тези рози? Защо ме задължи така, какво ми обеща с тях?) Сумрак...