Блога на Хера

Натрупвам у себе си една огромна умора. Една нечовешка умора от лятото. Лятото ме измори, изпепели ме и не ми остави капка свежест, капка сила. Уморих се хабя енергия по него, да дебна всичките му възможности, рехавите му сенки и да ставам рано заради тихите утрини, изпълнени с мимолетен хлад. Веселието...

Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам,...

Губим толкова много време в спорове, вместо да прегърнем. Губим толкова много време в миналото, вместо да създаваме бъдещите си спомени. Губим толкова много време в доказване, вместо в приемане. Губим толкова много време в хаотично движение, вместо в миг съзерцание. Губим толкова много време...

Моето детство винаги тича нанякъде, косите му се ветреят след него, а слънцето и птичките сочат невидимите му пътеки. То ухае на слънце и свобода. Моето детство има корички по коленете от колелото и носи срязани дънки с отдавна паднали джобове. Бретонът си подстригва само, защото все му пречи. Казах...

Много е тъжно, когато някой те лъже. Първоначално се ядосваш и реагираш остро, защото смяташ, че е срещу теб. Но в корена се крие друго. Тъжно е, защото лъже себе си. Измисля свят, ситуации, думи, паралелна реалност, в която да се чувства удобно, да бъде неосъществената си илюзия. Тъжно е, защото...