Поезията

Росата в равнината е изгряла По капките и сребърни вървя, а утре сам ще бъда капка бяла под тая необятна синева. Пчелите ще ме търсят по цветята, щурците – в кладенчета от лъчи, земята – в облаците и тревата. А аз ще бъда в твоите очи… ...

Поприкрий си сърцето! Всеки има тревоги и грижи и над всеки в небето на безкрайни гердани се нижат гръмотевици, птици, снежинки и пух от тополи, всеки знае какво е тъга и възторг, че е пролет, всеки все пак е сам и протяга надежди и думи, и се свива от срам, и се прави на храбър и умен. Няма нужда...

Нахално слънце, стар глупак, защо обичаш при влюбените сутрин да надничаш? И те ли се въртят под твоя знак? Досаднико, върви се карай на закъснелите чираци, на царя свитата на лов изкарай, сбери в полето мравките селяци, че любовта не знае ни сезони, ни дни, ни часове и теб не гони. Защо...

И щом по волята на силите върховни яви се и Поетът на тоя скръбен свят, към бога милостив с проклятия греховни изплашената майка юмруци сви от яд: „О, по-добре да бях родила змии в ада, отколкото да кърмя достойното за смях! Проклет да е часът на кратката наслада, когато в свойто лоно възмездие...

Когато остарея, ще нося дрехи в пурпурно. И шапка във червено, която не отива. Парите си ще харча за бренди, за дрънкулки. За маслото и хляба, ще казвам: “Не достигат”. Почувствам ли умора, ще сядам на тротоара, Нарочно ще задействам аларми в магазина, Ще удрям със бастуна по хорските огради И...