Деня на една жена

Какво остава от човек когато си отиде? Малко черно-бели снимки, нещо, което е изработил с ръцете си...Казват, че човек живее в спомените на тези, които са го обичали и вещите не са важни. Но когато загубата толкова боли и губиш почвата под краката си, трябва да се хванеш за нещо, за да не паднеш....

Идеята за този дневник е породена от две неща. От време на време ме хваща един ужасен фатализъм. "Ами ако нещо стане с мен? Ако се разболея и кой знае...?" Тези въпроси често някои от нас може би си ги задаваме в някой тъмен среднощен час, но истинската тревога идва когато си родител. Защото няма...

Натрупвам у себе си една огромна умора. Една нечовешка умора от лятото. Лятото ме измори, изпепели ме и не ми остави капка свежест, капка сила. Уморих се хабя енергия по него, да дебна всичките му възможности, рехавите му сенки и да ставам рано заради тихите утрини, изпълнени с мимолетен хлад. Веселието...

Хората отдавна сме се откъснали от дивия свят. Харесва ни да гледаме за него, да четем, но харесваме и дистанцията – особено през решетките на зоологическите градини. Човешка грешка остави клетката на леопарда Алонсо отворена, той избяга и после беше застрелян. Това е факт, без никаква емоционална стойност,...

Майка ми вчера ми се обажда по телефона разни общи приказки да обменим, тя е на село с голямата ми дъщеря, и между другото казва: „Погребахме чичо Боко, инфаркт, ама то да беше само това, стар си беше човекът...” Минутка мълчание за комшията и скоро приключваме разговора. Едва след няколко минути осъзнавам,...