Любовта

Има една порода мъже, които са истинска напаст – тяхната страст е да си играят игрички на любовния фронт. С тях винаги е сложно и объркано. Вкарват ви в разни филми, винаги драматични. „Иди ми – дойди ми“, е част от тактиката им. Когато се отдръпнете, нежелаейки да бъдете разигравани, те се появяват...

Представете си времена, когато да погледнеш мъж в очите е било неприлично. Когато всяко докосване, всяка дума, всеки поглед е бил строго надзираван и трудно открадван. В такива времена подарената кърпичка или цвете е жест за вечна любов и обричане, макар влюбените да не са си разменили и десетина изречения...

В отношенията ни с любимия уж всичко е същото, но не съвсем, защото има едва доловима, неопределима промяна. Вътрешно сме убедени, че днес не е като вчера, макар да няма никаква причина за обрат. Тогава започваме да се чувстваме леко несигурни в любовта на човека до нас. Ставаме напрегнати, търсим знаци...

Брачните клетви и обещания понякога се превръщат в непосилна задача, която изтощава, когато любовта си е отишла. Днес сме по- смели и убедени в това да търсим щастието си и макар и късно, разбираме, че това към което винаги ще се стремим, е Любовта. Макар и с даден ни втори шанс. И търсейки я, никой...

„И заживели дълго и щастливо....“ - така завършват приказките за принцеси, които малките момиченца обичат. А истински интересно е какво става след това, защото именно след това финално изречение започва съвсем нова, различна приказка. В живота е невъзможно достигането на някакво идилично, безпроблемно-щастливо...