Труден ден на работа, проблеми с прекия началник, после трафика, съседката от долния етаж, която продължава да пуши в асансьора. Има такива дни, за някои хора те са ежедневие. През цялото това стресирано минно поле, за да оцелеем ни крепи единствено мисълта за вкъщи. Как ще се приберем, само да стигнем...

Към късното лято, малко изморени, малко прегрели, ние тотално се отпускаме. Че режимът е нарушен, така е. Че всички са в движение, децата - във ваканция, а ние едва излизаме/ влизаме от/в отпуска - така е. В това има своя чар и заради него толкова обичаме лятото, но ето идва есента, а с нея - небивал...

През пролетта отново обръщаме погледи към терасата и все ни се иска да направим нещо за нея. Да я усвоим обратно в нашето жизнено пространство, след като през зимата най-често е била склад или най-малкото - неизползваема. Идеи много, време - малко, парите - все на косъм. Но малко по малко и щом имаме...

Всеки от нас е нараняван и сам наранява, волно или неволно. Общуването стои на принципа на намиране, общуване, взаимодействие, прекрачване на граници, оказване на въздействие, на болка от изоставяне и умишлено нараняване. Фактори като родители, семейство, първи сексуални контакти, любовни връзки, приятелства...

Вече нищо не е същото, откакто има смартфони и когато те ни дават възможност да сме свързани постоянно в социалните мрежи. Всичко се промени. Общуването, връзката с нас самите, приятелствата ни, забавленията. Работата с технологиите е такава, че те са средство, но ние правим избора как да го ползваме....