В търсене на мъжките чувства

Казват, че на мъжете не може да се разчита, че са егоистични и съвършено безчувствени. Разбира се, това го твърдят жените. Но дали е така? Наистина ли мъжката половина на човечеството е неспособна на истинска любов или просто обича по своему?

За да открия отговорът на този въпрос, започнах свое собствено разследване. Първо реших да поговоря с близък колега, който надявах се, ще бъде откровен. „Типично женски глупости!” – беше неговата реакция. Много по-словохотливи бяха приятелките ми, които все още ближеха рани от поредната си провалена връзка и затова не се скъпяха на класификации: „Мъжете мислят само за секс”, „Всяка тяхна дума е лъжа”, „Най-много се страхуват се от обвързване и отговорност”. Разбира се, тази анкета не ми помогна особено в разследването, но поне ме наведе на един очевиден извод – между двата пола съществува дълбоко взаимно неразбиране.

Жертва на стереотипите
Истината е, че приблизително еднакъв брой мъже и жени изобщо не са способни на обич и дълбоки чувства. Това, което наричат любов е по-скоро страст. А както знаем, въпреки впечатляващите прояви, тази форма на безумие отминава бързо и оставя след себе си само отчуждение, безразличие и дори злоба.

Но тогава защо, мъжете са набедени за по-безчувствени? Вероятно, защото отстъпват на нас жените по емоционалност, особено тези от тях, които следват идеала на „истинския мъж” или мачото. Те се научават да не споделят емоциите си, дори изобщо да не ги изпитват и съответно разбират. Това им дава увереността, че са неуязвими и могат сами да се справят с проблемите си. Притъпената емоционалност обаче ги кара да се чувстват неловко, когато стане дума за отношения и затова оставят инициативата на своята половинка. Но емоциите са едно, а чувствата – друго.

Щастие без думи
За да разбираме по-добре мъжкият език на любовта, трябва да имаме предвид, че представителите на силния пол не са склонни да се съмняват и анализират, когато във връзката всичко върви добре. Без въпроси те се отдават на любовта и в тази простота се крие техния чар. Докато ние постоянно сме измъчвани от съмнения: „Наистина ли е подходящ за мен?”, „Дали ще ме обича и когато остарея?”, „Защо, поне веднъж не ми подари цветя?”. Изречени гласно тези въпроси объркват мъжа. Той смята, че щом ги задаваме, във връзката има сериозен проблем. А може би, за да се чувстваме щастливи ни пречат само две неща: първото е, че винаги искаме повече, а вторият, че не можем да разграничим важното от маловажното.

Да обвиняваме ли мъжете?
Хилядолетия наред те са били възпитавани за сурови войни, не е трябвало да дават изява на чувствата си и е трябвало да бъдат непоколебими. Днес, разбира се, този образ се разпуква, а някои негови черти, като например агресията, вече дори са неприемливи. За съвременните жени е по-важно партньорът им е да способен на близост, нежност и топла загриженост...Но, както преди в съчетание със сила и надеждност.

Мъжете вече са наясно, че очакванията към тях са коренно различни, но им е трудно веднага да откликнат на тези промени. И то не защото не обичат своите партньорки, а защото, като водещ пол се опитват да съхранят статуквото. Те не се отказват лесно от своята безчувствена маска – единствено, когато се почувстват притиснати в ъгъла.

Представителките на нежният пол обаче не се отказва така лесно и продължават да настояват – да обичаш правилно означава да обичаш...по женски. Но за радост мъжете все още не са се превърнали съвсем в жени. Редно е да се замислим, дали бихме ги харесали такива, в каквито се стремим да ги превърнем.