Защо сме тъжни, когато вали?

Когато навън вали, често ни обхваща меланхолично настроение, действията ни стават по-бавни, а свиването под завивката се превръща в логичното им продължение. Уж е само промяна във времето, а ни действа толкова силно и на емоционално ниво. Всъщност зад прозрачните капки дъждовна вода се крият много повече причини за меланхолията от едно обикновено намокряне. Заради изливащия се навън дъжд, сме принудени да стоим на закрито, което може съвсем да обърка плановете ни. Затворените пространства като цяло действат потискащо, особено когато стоенето в тях не е личен избор, а наложен такъв. Природата никак не се съобразява с нашите желания и ангажименти. И по-добре. Разговорите за времето завършват най-често с мъдрата фраза – „Природата си знае работата”.

Рязката промяна на времето е свързана с промяна на атмосферното налягане. Преди дъжд то рязко се понижава. Колкото по-голяма е амплитудата, толкова по-осезаемо се отразява тя както на човека, така и на животните. Малко преди да завали птиците престават да пеят, а мухите започват да хапят ожесточено. При понижаване на налягането дори рибата в язовирите се укротява и се скрива. Въздействието на налягането се изразява в натиск от горните атмосферни пластове върху земната повърхност. При хората това се отразява върху настроението буквално по същия начин – чувстваме се потиснати. Чудим се защо е тази промяна, тъй като видими причини липсват. Но макар и невидимо, атмосферното налягане оказва своето въздействие.

В каква степен ще бъде усетено зависи от общата чувствителност на човек. Тези, които имат способността предварително са усетят приближаващата промяна във времето, са нарични „хора-барометри”. В повечето случаи симптомите са чисто биологични – болки в ставите при страдащите от ревматизъм, засилено кихане при страдащите от сенна хрема, задух при астматиците, и др. В тези предчувствия обаче няма нищо паранормално. Дори да му се иска на някого да си припише свръхвъзможности като е предсказал идващия дъжд, защото коляното му се е „обадило”, срещу твърденията му се изправят елементарните физични закони. Понижаването на атмосферното налягане преди валежи води до разширяване на въздуха и течностите. Тези два елемента присъстват и в ставите, и в други кухини от човешкото тяло. Разширяването пък неизменно е свързано с болка. Тези „гадателски” прояви дори си имат име –метеопатии. А промените в човешкото тяло, свързани с метеорологията, се изучават от специализиран дял на медицината – биометеорология. И така болката, която изпитваме в ставите и други части на тялото си, е другият фактор, който ни прави тъжни по време на дъжд.

Дъждовните капки се асоциират със сълзи. Затова присъстват толкова често във филмовите мелодрами. Едва ли има романтична продукция без тъжна девойка, застанала до прозореца, върху който бавно се плъзгат капки. Тази асоциация често се използва и в поезията, прозата, музиката и изобразителното изкуство. Сълзи има при всички неприятни събития в човешкия живот. И когато вали, тази хладна тръпка сякаш ни полазва и ни навежда на сериозни размисли с горчив привкус.

Когато погледът ни стигне по-далеч от стичащите се по стъклото капки пък, се натъква на кал по улиците и струпана мръсотия около шахтите. Пред тази неприятната гледка разпилените хартии от преди това може да ни се сторят дори очарователни. Газенето в кал може да е атрактивно по време на планински преход, но в градски условия е трагикомедия. Запушените шахти за отводняване по улиците се превръщат във все по-масов проблем, причиняващи все по-сериозни последствия. Гръмотевиците и светкавиците пък често ни карат да подскачаме от страх. Увисналите надолу листа и клони и сгушените под стрехите мокри врабчета и гълъби също могат да натъжат по-чувствителните личности.

В тези си аспекти дъждът е доста далеч от визията за измиващ и пречистващ, (въпреки че може да действа и така) и по-близо до носещ сладка нега. И все пак „тра-ла-ла-ла ли, нека да вали”!