Твоята Коледа между различните коледни традиции

Коледните традиции, които съзнателно спазва или несъзнателно имитира съвременният българин, са чудна смесица от обичаи, наложени практики и чисти внушения. Което е и твърде закономерно в съвременния отворен свят.

Всъщност дори коледното дръвче няма нищо общо с българските традиции. Дошло е у нас от Западна Европа и то доста късно – първата украсена елха се появява в края на 19 в. в столицата на новогодишен бал в царския дворец. Минава време, през което тя остава неразбран атрибут, докато в западния свят е традиционен символ на радостта от рождението на Спасителя. Днес никой не може да си представи коледните празници без елха, а и бързо, и масово усвоихме традиции, типични за Западна Европа и Щатите – закичваме с коледен венец входната врата, украсяваме с лампички терасите и стаите вкъщи, светлинки красят сградите и дърветата във всеки уважаващ себе си град, стана традиция местният кмет тържествено да пали коледната украса…

Вероятно в Съединените щати са най-ентусиазираните фенове на светлинната украса на домовете си. Там съседите са в истинско състезание помежду си кой по-пищно и разточително ще обсипе със светлинки жилището, двора, та дори пътеката към къщи… И макар автор на идеята за „приказната Коледа“ да е една световна компания за безалкохолна напитка, като част от маркетинговата й стратегия, няма да е пресилено да кажем, че това е най-хубавото, което въпросната фирма е измислила. Така през тези дни ставаме част от един вълшебен свят. Всички се превръщаме в деца, бляскавата украса предполага веселие и настроение.

Уви, като част от атмосферата на празника е и масовата истерия по пазаруването в тези дни – нещо, което няма нищо общо със идеята на Коледа, но… живеем в глобален и комерсиален свят, в който икономиката движи всичко и няма как да избягаме от това. Затова е най-добре да допуснем до себе си само толкова от празната суета, колкото можем да понесем. Да вдишаме с пълни гърди от оживлението и настроението по подготовката за празника, без да ставаме главни герои или дори жертви на истерясването. Подаръците за близките, особено за малчуганите, са част от коледната радост. А дали ще ги изберем внимателно отрано или набързо в последния момент, когато сме се опаричили, дали ще е нещо ръчно изработено с любов, но затова пък уникално и заредено с положителна енергия, е въпрос на личен избор.

Редом с коледните традиции на модерния християнски свят, повечето от нас къде по наследство, къде осъзнато продължават в дома си и част от старите български обичаи. Почти е забравена пожелателно-магическата страна на ритуалите, останало е предимно външното от тях. Позагубено е съдържанието, жива е повече формата, но дори и да не постим, се мъчим да сготвим постни ястия на Бъдни вечер и все броим колко са, че знаем – трябва да са нечетни.

Какво да сложим на трапезата на Бъдни вечер.

Правим сърми с ориз, варим боб или жито – зърна, които наедряват при готвенето – символ на плодородие. Слагаме на масата тиква, лук - каквото имаме и каквото е родила земята. Поставяме мед за сладък живот, орехи, че са здрави и така без да се усетим се превръщаме в едни съвременни пазителки на домашното огнище, които отправят своите заклинания за здраве и богатство. От най-важното при предците ни – украсения обреден хляб Боговица – символ на безкръвното жертвоприношение към Бога, е останало ритуалното му разчупване над масата и радостта у онзи, който намери парата. Малцина днес имат у дома огнище с жив огън, та и да искаме, няма как да прекадим трапезата с наричания, нито бъдникът да гори цяла нощ и по искрите му да гадаем бъдещето. Но всички знаем, че масата не бива да се раздига през цялата нощ.

Традиции и обичаи на Бъдни вечер.

Обикалянето на коледарите по къщите в коледната доба се случва сега само по селата и то не навсякъде. Но затова пък дни преди празника читалища и общини организират концерти или конкурси за коледарски обичаи, а който има малки деца – на празника в детската градина се умилява на невръсните коледарчета и сурвакарчета. Наизустените думички на ритуалните песни са все по-малко понятни на децата ни, а словесната магия за по-добър живот, съдържаща се в тях, им е буквално недостъпна. Няма как да проумеят кой ли ще да е този „нине господине“, за когото се пее, но ентусиазмът им е покорителен…

Коледа е и рождението на Спасителя - семеен празник за веселие, но и за молитва, за обръщане към добротворството, към себе си и към другите…За смирено очакване на чудото, за момента когато оживява надеждата.

Животът си върви със своя посока, независимо дали ни харесва или не. Днешните българи празнуваме Коледа в една истинска мешавица от чужди влияния, мода, рекламен диктат през телевизията и интернет, лична доза подражателство и собствения ни дан към българските традиции. По странно оплетен начин сме едновременно и граждани на големия християнски свят, и сме българи с откъслечни проблясъци за стародавни свещенодействия. Едновременно сме и модерни, и се опитваме да имаме някакво вземане-даване с традициите. Коледа е и рождението на Спасителя - семеен празник за веселие, но и за молитва, за обръщане към добротворството, към себе си и към другите…

Намери твоята Коледа измежду всичките традиции и която и да избереш, вложи цялото си същество. Само така Коледа няма да е един ден в годината - и за доброто, и за веселието, и за светлината помежду ни.