Козунаци - из "Патиланско царство"

Драги ми Смехурко,

Цяла нощ не мигна баба Цоцолана. Козунаци меси. Едвам отзарана си подремна малко. После се събуди. Бързо се облече. Посочи тестото и така ми рече: - В черква заминавам. Скоро ще се върна. Тия козунаци на тебе оставям. Тука в нощовите, както са завити, да ги не похващаш. Вратите затваряй! Печката подклаждай! Чу ли, Патилане! - Слушам, бабо, слушам. Както ми поръчваш, всичко тъй ще стане. И баба замина. Аз подкладох силно печката гореща. Цял във пот потънах, поседнах насреща. Но много не мина, и при мен дофтаса весела дружина - тримата юначни малки патиланци. Още от вратата подскачат и викат: - Ти сам ли си тука, бате Патилане! - И баба я няма! - Ура! Патилански Великден ще стане! - Я вижте! Яйцата! Боядисани вече! - Борец ще си взема! - И за борец искам. Ти стой по-далече! - Ето го бореца! Кой иска да чука? - Дай бе, дай го тука! Но аз се намесих: - Недейте лудува. Баба ще си дойде. Зле ще ни подхване. Недейте! Не може!

Мойте патиланци гракнаха върху ми: - Бате Патилане, ти ли си, не си ли? Кога се научи да викаш "Не може"? Откога забрави, че на бой и глъчка ние сме корави! На таквиз юнаци, мили ми Смехурко, що можеш направи? И аз ги оставих да чукат яйцата. Печката подкладох. Кога се обрънах, нито един вече здрав борец не зърнах. Но друго видяха малките играчи: - Бате Патилане, във това корито какво е завито? Дай да го погледнем! И дорде ги зърна, малките юнаци тестото отвиха: - Оле, козунаци! Ах, колко са много! Бате Патилане, гледай ги - изтичат! Да ги събереме! Че най-много ние от тях ще ядеме! Аз се поуплаших. Ако баба още малко закъснее, това тесто живо съвсем ще прелее. - Недейте похваща! - викнах на децата. - Тук се не месете! Че не козунаци, а бой ще ядете! Аз ще се затичам, да кажа на баба. Вие тук пазете!

И тозчас се втурнах. В Черквата се вмъкнах. Настрана повиках баба Цоцолана. Казах й изплашен, какво вкъщи стана. А тя ръце дигна, за глава се хвана. Забрави къде е и викна високо: - Превтасали, Божке! Тичай, Патилане! Отвий нощовите! Приготви тавите! И аз се затичах. Стигнах скоро вкъщи. Отворих вратите. Спрях се като гръмнат: моите юнаци, със тесто покрити, станали самите живи козунаци. Гледат ме и викат, весели, честити: - Бате Патилане, знаеш ли без нази що щеше да стане? Нищо в нощовите не щеше да свариш! В таз минута влезе баба Цоцолана, цяла запъхтяна. Най-напред се смая. После ахна, викна и наред захвана - мене и децата. Добре ни натупа. Но и тя, горкана, само тесто стана! После й премина. И ние след малко се развеселихме. Но за всеки случай яйцата строшени под масата скрихме... Та така, Смехурко. Твоят Патиланчо поизпати множко с малките юнаци. Но пак си е весел. Честит ти Великден! Сладки козунаци! Поздрав най-сърдечен!

Твой приятел вечен:
Весел Патиланчо