Значителна част от това, което ви предстои, ще бъде поръчано от скуката. Причината, поради която бих искал да поговоря за нея в този тържествен ден за вас, се състои в това, че, доколкото знам, нито един хуманитарен колеж не може да ви подготви към подобна бъдещност; и Дармът не е изключение. Нито точните, нито хуманитарните науки не ви предлагат курсове по скука. В най-добрия случай те могат да ви запознаят с нея, като ви я натрапят. Но какво значи случайното съприкосновение в сравнение с неизлечимата болест?
И най-досадният монотонен брътвеж от катедрата, или назидателният учебник, който те приспива, - са нищо в сравнение с психологическата Сахара, която започва директно от вашата спалня и засенчва хоризонта. Известна с няколко синонима - жал, мъчение, безразличие, безпричинно страдание, сплин, объркване, апатия, потиснатост, вялост, сънливост, опустошеност, униние и т.н., - скуката е сложно явление и като цяло тя е продукт на повторението. В такъв случай изглежда, че най-доброто лекарство срещу нея би следвало да бъдат изобретателността и оригиналността. Сиреч, на това, на което вие - младите и дръзките - разчитате. Уви, животът няма да ви даде подобна възможност, защото главното в жизнената механика е именно повторението.
Може, разбира се, да се възрази, че постоянния стремеж към оригиналност и изобретателност е двигател на прогреса, а оттам и на цивилизацията. Обаче, опрем ли се на предимствата на ретроспекцията, ще видим, че този двигател не е най-ценният. Защото, ако съотнесем историята на нашия вид към научните открития, без да говорим за етическите концепции, ще видим, че резултатът няма да е радостен. Ще получим, изразявайки се по-конкретно, векове от скука. Самото понятие за оригиналност или за новаторство издава монотонността в стандартната реалност на живота, чийто главен стих, или по-скоро - стил - е скуката.
С това той - животът - се отличава от изкуството, чийто най-зъл враг, както вие сами вероятно знаете, е клишето. Затова не е чудно, че и изкуството не може да ви научи как да преодолявате скуката. На тази тема са написани само няколко романа; нарисувани са още по-малко живописни платна; що се отнася до музиката, тя по начало е несемантична. Единственият начин да направиш изкуството убежище от скуката, от този екзистенциален еквивалент на клишето - е сам да станеш творец.
(...)
Това, което имам да ви предложа, е вариация на тази тема. Когато ви налегне скуката - отдайте й се, нека тя да ви изпълни, потопете се в нея, стигнете до дъното й. Като става дума за неприятности, правилото е следното: колкото по-скоро стигнете дъното, толкова по-бързо ще изплувате на повърхността. Идеята тук, ползвайки думите на англоезичния поет, е да прегърнеш страховете си. Причината, поради която скуката заслужава такова внимание, е там, че тя е чисто, неразредено време в цялото му повтарящо се, претрупано и монотонно великолепие.
Скуката е, така да се каже, вашият прозорец към времето, към онези негови свойства, които сме склонни да игнорираме до такава степен, че чак разклащаме душевното си равновесие. Иначе казано, тя е вашият прозорец към безкрайността на времето или, с други думи, поглед към вашата незначителност в него. Вероятно с това може да се обясни тревогата през усамотените вечери на вцепенение, или очарованието , с което понякога наблюдаваме прашинката, кръжаща в слънчев лъч, - а някъде тиктака будилник, жега е и силата на волята клони към нула. И ако този прозорец се е открехнал, не се опитвайте да го затворите; напротив, отворете го широко.
Защото скуката говори на езика на времето и й предстои да ви преподаде най-ценния урок във вашия живот - урока за вашата безпределна незначителност. Той е ценен за вас, а също и за тези, с които общувате. "Ти си тленен", - ви нашепва времето с гласа на скуката, - "и каквото и да правиш, от моя гледна точка, е напразно." Фразата, разбира се, няма да е като капка мед за душата ви; обаче усещането за безсмисленост, за ограничената значимост дори и на вашите най-възвишени, най-ентусиазирани действия, е по-добро, отколкото илюзията за тяхната плодотворност, неизбежно следвана от прекомерно самочувствие.
Защото скуката е и втурване на времето във вашата ценностна система. Тя втъкава вашето съществуване в неговото - на времето - съществуване: перспектива, крайният резултат на която, е точността и смирението. Първото, следва да отбележим, поражда второто. Колкото повече осъзнавате собствената си значимост, толкова по-смирени ставате, а и по-състрадателни към себеподобните, към онази прашинка, дето кръжи, в слънчевия лъч, или вече неподвижно е притихнала на масата. Ах, колко животи са вместени в тази прашинка!
Пълният текст на Йосиф Бродски към абитуриентите на Дармътския университет през юни 1989г.
прочетете тук.