Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Някои синини не са от грим - II


Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените - 25 ноември

Най-страшният ден в живота на Милена е този, в който в резултат на побой от съпруга й постъпва в болница със спукан череп. В началото поредният скандал е само лека дрязга. Съпругът й я посещава на работното място, видимо пиян. Започва с агресия само в думите, но раздразнението му постепенно расте, въпреки желанието на Милена да потуши скандала. Поводите са различни – измислени и преекспонирани (държала се нагло, отговаряла му), битови (прибрала се по-късно предния ден, готвела лошо) и т.н. Няма спомен как от речевия сблъсък се стига до блъскане в стената. Помни обаче, че го е молила да престане и е плакала много. От евентуални по-трагични последствия я спасяват колегите й. Те са принудени да проявят физическа сила, за да отделят насилника от жертвата му. Наглост, безочие или просто неадекватно поведение, той поискал сам да я закара до болницата. Отпратили го вкъщи.

Голяма част от насилниците често използват алкохола, освен за да извинят поведението си, и за да дискредитират жертвата, като й вменят отговорност за случилото се. Една част от тях считат факта, че са били пияни по време на побоя за допълнителна, но не и основна причина за агресивната проява. Други пък изцяло отричат да са били неспособни да се контролират. В спомените им обаче изплува различна действителност – плод на обремененото от алкохола съзнание, а не реалната. Честа практика е след употреба на алкохол, наркотици или друг вид психотропни вещества насилникът на следващия ден да продължава живота си, без да отбелязва случилото се. Жертвата постъпва по същия начин, най-вече от страх да не отприщи емоциите отново и насилието да се повтори.

Докато лежи в болницата, Милена получава от съпруга си много обещания, че ще престане да пие, молби да му даде още един шанс, както и букет цветя – изкуствени. Доводът „заради децата”я кара да се върне. Няколко месеца съпругът й не пие, помага в домакинството, няма скандали. След това обещанията му биват забравени. Оказват се като цветята – изкуствени.


Какво трябва да направим, ако станем жертва на насилие?

Да потърсим помощ от полицията, независимо дали това е полицаят от улицата или служител в районното полицейско управление.

Да се обърнем към нашето посолство в държавата, в която сме. От там са длъжни да осигурят правна, здравна и социална помощ.

Да се свържем с организация или център за подкрепа, чиято функция е превенцията и оказването на помощ на жени, пострадали от насилие. Повечето такива организации разполагат и с кризисни центрове, в които жените могат да бъдат настанени и да получат здравна и социална помощ. Жените, решили да избягат от своя насилник, най-често отиват при свои близки и приятели. Изборът им обаче е предвидим и затова те не винаги са в безопасност на това място. Другият често практикуван вариант е улицата. Там обаче е твърде висок рискът от друг вид насилие, болести и т.н. Центровете предлагат настаняване, психологическа помощ, храна, лекарства, подкрепа при започване на процедура срещу насилника.

Да споделим с приятел. Чуждата гледна точка понякога е най-правилната. Изпаднала в ситуация, в която е подложени на тормоз, жената често губи реална представа за случващото се. Нерядко тя може дори да го приеме за нормално и лично да поеме вината за него. Съветът и подкрепата от приятел е връзката с реалността, която може да ни отвори очите.

Кризисна (гореща) телефонна линия. Във всяка страна има телефонен номер, който се избира при спешни случаи и аварии. В България това е номер 112. Избира се без код от всички телефонни оператори. След обаждане на номер 112 се активират няколко служби за спешно реагиране. За да получите помощ максимално бързо, трябва да дадете възможно най-точни данни за себе си, местоположението си, личността на насилника и др.

Да потърсим професионалната помощ от адвокат или психотерапевт. Това са вариантите за индивидуален подход към проблема. Специалистите са запознати с това как се действа в подобни случаи и могат да дадат правилен съвет за реакция. В групите за взаимопомощ за жени, преживели насилие, освен среща с консултант, те се запознават и със случаи, подобни на техните. Усещането, че не са единствени, както и близкия пример за справяне с проблема действа успокояващо и вдъхва надежда.
Виж още статии за:   Жените днес · Раздялата · Гневът · Насилието ·
Коментари
2015-03-27 #15
Петя
И сега не знам- да споделям ли, да търся ли съчувствие. Или това ме прави мрънкало и енергиен вампир? Не искам да превръщам никой в кошче за душевни отпадъци, а просто някой да каже (щото досега и веднъж не съм го чула): "Ей, много гадно нещо ти се е случило, но виж, преживяла си го. Заслужаваш уважение, като всеки друг човек. Никой няма право да те бие, а другите около теб са се държали безчувствено, сигурно по различни причини- и те са хора и не винаги знаят как да реагират. Но това е зад теб и вече можеш да изградиш хубав живот, без насилници."

Ако някой е в такава ситуация, да знаете насилниците не се променят. Бягайте и късайте всички контакти. Ще ви плюят и ще ви изкарат луди, неблагодарни и виновни, но поне ще живеете нормално.

И да- всеки шамар и обида са насилие. И аз доскоро си мислех "е, ама то не беше Боен клуб тип бой". Както баща ми казваше, Ти за 2-3 шамара орева света. Като се сетя как ми замахваше пред лицето и после ми се подиграваше че се крия. Изрод.
2015-03-27 #14
Петя
И мен баща ми ме пребиваше от бой, както и съпругата си. Аз я защитавах, а тя си въртеше главата на другата страна като баща ми биеше мен: било между мен и него и не можела да се меси. Бях малка и не виждах колко е безочливо да ме изоставя така, още повече че я защитавах.
Роднините ми казваха че трябва да го уважавам, защото ми е баща и ме гледа. Интересно ако беше случаен мъж от улицата дали щяха да му дадат това право, както и те срещу колко пари и каква издръжка биха се оставили да ги бият.
На 17г. извиках полиция, защото не се търпеше и вече дори и аз виждах че това е жестокост, а не просто труден характер. Думите на полицаите бяха: Той ти е баща и трябва да го слушаш (т.е. ако го слушам, няма да ме бие). Психоложката в училище не правеше нищо друго освен от време на време да ме подпитва още ли ме бие. Въпреки че дори последната да се е свързала с баща ми, едва ли съвестта го е накарала да си признае. Така де, моята дума срещу неговата.

В крайна сметка подаването на жалба в полицията свърши работа. Не за друго, а защото града е малък, а чудовището държи да има добро име пред хората.

Много е трудно човек да събере смелост и да признае че е жертва на насилие. Баща ми все повтаряше- ти си виновна че те бия, ти ме ядоса, хич да не е, набива ти се в главата, особено, ако си дете и не познаваш друга ситуация (още повече ако побоищата се редуват с признания в обич и спокойни дни). Едва сега, на 28г. разбрах, че реално не съм правила нищо, с което да заслужа бой. Още повече, какво по дяволите може да направи човек да го заслужи. Не аз съм предизвиквала боя, той си е носил жестокостта и насилието в него.
Наскоро споделих с една приятелка, нейната реакция: Е, Пети, ти си знаеш. (точка, никакво съчувствие, нищо). Бившия ми приятел: Е той ти е баща, трябва да му простиш.

Хората като чуят за такова нещо и въртят главата на другата страна. Прекъсват разговора и сменят темата. Защото е много неудобна. Защото никой не иска да се меси. Защото това са чужди проблеми.
2011-03-04 #13
Nevena
Милена, случва ти се всичко това защото позволяваш
с децата и трудния живот ще се справиш
от такъв човек -"умиране има оттърване няма"
не му позволявай да ти скъси живота
започни нов живот вярвай ми аз вече го направих
а е трябвало по рано
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· „Вечните хитове на България“, които жените слушат до болка, кръв и посиняване
· Тормозът в училище - още една причина бащите да присъстват активно в живота на децата
· Интерактивен билборд в защита на жертвите от домашно насилие
· Как да разговаряме с хора, които не понасяме?
· Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си
· Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
· Когато някой не се отнася към вас с обич и уважение...
· Мъжете, които си тръгват без обяснение
· Как се променят жените, когато не са обичани?
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
Виж още статии за:   Жените днес · Раздялата · Гневът · Насилието ·
Сряда
27
Октомври 2021
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3

4
5
6
7
8
9
10

11
12
13
14
15
16
17

18
19
20
21
22
23
24

25
26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
18 неща, които бременните жени тайно правят
Нека си признаем, бременността не е каквото сме очаквали, както са ни казвали и каквото пише по книги...
По пътя на логиката... към успешна връзка
Замисляли ли сте се защо понякога грешим в избора си на партньор? Защо този, в който се влюбихте умопомрачително,...
Научете децата си
Научете децата си, че нямат нужда от нищо извън себе си, за да бъдат щастливи - нито от човек, нито от...
Уроците на разбитото сърце
Разбитото сърце не е просто една метафора, то е съвсем реален физиологичен процес. Лекарите биха го нарекли...
Оптималното тегло при децата и ролята на родителите - I
За здравословното тегло при децата и неговото поддържане се говори и пише много. Всеки знае за необходимостта...
Как и кога и да кажем на детето, че е осиновено?
По официална статистика на Министерството на труда и социалната политика 140 са заведенията за настаняване...
Любовта от пръв поглед - наука, съдба или сладка илюзия?
Покрай св. Валентин, независимо от отношението ни към този ден, почти всички си мислим повече за любовта....
Манипулаторите в нашето ежедневие
Манипулаторите около нас може да са различни типове, но всичко с тях се свежда до едно - някак успяват...
Влюбена в измислен образ
Да се влюбиш в измислен образ е една от самоизмамите, които сами си устройваме. Обикновено сполетява...
Женският алкохолизъм
Пиян, почти в безсъзнание мъж се търкаля под пейката в парка. Към този пейзаж вече сме привикнали. Той...
"Здравословен обяд за ученика": Розова супа в училище? Напълно възможно
Това е ден седми от новия проект в помощ на родителите на ученици: "Здравословен обяд за ученика". От...
Най-големите ни грехове - II
Омраза Враждебността към някого, чийто зло се желае е най-голямото прегрешение, водещо след себе си...
Ако сме сами на празниците
Бъдни вечер и Коледа са семейни празници. По това време на годината сме свикнали къщите да се изпълват...
Моята първа Коледа
„Нещо странно се случва през последните дни. Мама и татко прекарват с мен целия си ден, гушкат ме и ми...
По пътя към целта - без извинения
Преследвате ли целите си или обичате да отлагате за времето, в което ще...имате повече време или пари,...
Сексът за сдобряване - опасното примирие
„Разгорещена съм от гняв, а не от страст” – успявате да изкрещите, докато любимият ви влачи към постелята...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook