Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Някои синини не са от грим - II


Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените - 25 ноември

Най-страшният ден в живота на Милена е този, в който в резултат на побой от съпруга й постъпва в болница със спукан череп. В началото поредният скандал е само лека дрязга. Съпругът й я посещава на работното място, видимо пиян. Започва с агресия само в думите, но раздразнението му постепенно расте, въпреки желанието на Милена да потуши скандала. Поводите са различни – измислени и преекспонирани (държала се нагло, отговаряла му), битови (прибрала се по-късно предния ден, готвела лошо) и т.н. Няма спомен как от речевия сблъсък се стига до блъскане в стената. Помни обаче, че го е молила да престане и е плакала много. От евентуални по-трагични последствия я спасяват колегите й. Те са принудени да проявят физическа сила, за да отделят насилника от жертвата му. Наглост, безочие или просто неадекватно поведение, той поискал сам да я закара до болницата. Отпратили го вкъщи.

Голяма част от насилниците често използват алкохола, освен за да извинят поведението си, и за да дискредитират жертвата, като й вменят отговорност за случилото се. Една част от тях считат факта, че са били пияни по време на побоя за допълнителна, но не и основна причина за агресивната проява. Други пък изцяло отричат да са били неспособни да се контролират. В спомените им обаче изплува различна действителност – плод на обремененото от алкохола съзнание, а не реалната. Честа практика е след употреба на алкохол, наркотици или друг вид психотропни вещества насилникът на следващия ден да продължава живота си, без да отбелязва случилото се. Жертвата постъпва по същия начин, най-вече от страх да не отприщи емоциите отново и насилието да се повтори.

Докато лежи в болницата, Милена получава от съпруга си много обещания, че ще престане да пие, молби да му даде още един шанс, както и букет цветя – изкуствени. Доводът „заради децата”я кара да се върне. Няколко месеца съпругът й не пие, помага в домакинството, няма скандали. След това обещанията му биват забравени. Оказват се като цветята – изкуствени.


Какво трябва да направим, ако станем жертва на насилие?

Да потърсим помощ от полицията, независимо дали това е полицаят от улицата или служител в районното полицейско управление.

Да се обърнем към нашето посолство в държавата, в която сме. От там са длъжни да осигурят правна, здравна и социална помощ.

Да се свържем с организация или център за подкрепа, чиято функция е превенцията и оказването на помощ на жени, пострадали от насилие. Повечето такива организации разполагат и с кризисни центрове, в които жените могат да бъдат настанени и да получат здравна и социална помощ. Жените, решили да избягат от своя насилник, най-често отиват при свои близки и приятели. Изборът им обаче е предвидим и затова те не винаги са в безопасност на това място. Другият често практикуван вариант е улицата. Там обаче е твърде висок рискът от друг вид насилие, болести и т.н. Центровете предлагат настаняване, психологическа помощ, храна, лекарства, подкрепа при започване на процедура срещу насилника.

Да споделим с приятел. Чуждата гледна точка понякога е най-правилната. Изпаднала в ситуация, в която е подложени на тормоз, жената често губи реална представа за случващото се. Нерядко тя може дори да го приеме за нормално и лично да поеме вината за него. Съветът и подкрепата от приятел е връзката с реалността, която може да ни отвори очите.

Кризисна (гореща) телефонна линия. Във всяка страна има телефонен номер, който се избира при спешни случаи и аварии. В България това е номер 112. Избира се без код от всички телефонни оператори. След обаждане на номер 112 се активират няколко служби за спешно реагиране. За да получите помощ максимално бързо, трябва да дадете възможно най-точни данни за себе си, местоположението си, личността на насилника и др.

Да потърсим професионалната помощ от адвокат или психотерапевт. Това са вариантите за индивидуален подход към проблема. Специалистите са запознати с това как се действа в подобни случаи и могат да дадат правилен съвет за реакция. В групите за взаимопомощ за жени, преживели насилие, освен среща с консултант, те се запознават и със случаи, подобни на техните. Усещането, че не са единствени, както и близкия пример за справяне с проблема действа успокояващо и вдъхва надежда.
Виж още статии за:   Жените днес · Раздялата · Гневът · Насилието ·
Коментари
2015-03-27 #15
Петя
И сега не знам- да споделям ли, да търся ли съчувствие. Или това ме прави мрънкало и енергиен вампир? Не искам да превръщам никой в кошче за душевни отпадъци, а просто някой да каже (щото досега и веднъж не съм го чула): "Ей, много гадно нещо ти се е случило, но виж, преживяла си го. Заслужаваш уважение, като всеки друг човек. Никой няма право да те бие, а другите около теб са се държали безчувствено, сигурно по различни причини- и те са хора и не винаги знаят как да реагират. Но това е зад теб и вече можеш да изградиш хубав живот, без насилници."

Ако някой е в такава ситуация, да знаете насилниците не се променят. Бягайте и късайте всички контакти. Ще ви плюят и ще ви изкарат луди, неблагодарни и виновни, но поне ще живеете нормално.

И да- всеки шамар и обида са насилие. И аз доскоро си мислех "е, ама то не беше Боен клуб тип бой". Както баща ми казваше, Ти за 2-3 шамара орева света. Като се сетя как ми замахваше пред лицето и после ми се подиграваше че се крия. Изрод.
2015-03-27 #14
Петя
И мен баща ми ме пребиваше от бой, както и съпругата си. Аз я защитавах, а тя си въртеше главата на другата страна като баща ми биеше мен: било между мен и него и не можела да се меси. Бях малка и не виждах колко е безочливо да ме изоставя така, още повече че я защитавах.
Роднините ми казваха че трябва да го уважавам, защото ми е баща и ме гледа. Интересно ако беше случаен мъж от улицата дали щяха да му дадат това право, както и те срещу колко пари и каква издръжка биха се оставили да ги бият.
На 17г. извиках полиция, защото не се търпеше и вече дори и аз виждах че това е жестокост, а не просто труден характер. Думите на полицаите бяха: Той ти е баща и трябва да го слушаш (т.е. ако го слушам, няма да ме бие). Психоложката в училище не правеше нищо друго освен от време на време да ме подпитва още ли ме бие. Въпреки че дори последната да се е свързала с баща ми, едва ли съвестта го е накарала да си признае. Така де, моята дума срещу неговата.

В крайна сметка подаването на жалба в полицията свърши работа. Не за друго, а защото града е малък, а чудовището държи да има добро име пред хората.

Много е трудно човек да събере смелост и да признае че е жертва на насилие. Баща ми все повтаряше- ти си виновна че те бия, ти ме ядоса, хич да не е, набива ти се в главата, особено, ако си дете и не познаваш друга ситуация (още повече ако побоищата се редуват с признания в обич и спокойни дни). Едва сега, на 28г. разбрах, че реално не съм правила нищо, с което да заслужа бой. Още повече, какво по дяволите може да направи човек да го заслужи. Не аз съм предизвиквала боя, той си е носил жестокостта и насилието в него.
Наскоро споделих с една приятелка, нейната реакция: Е, Пети, ти си знаеш. (точка, никакво съчувствие, нищо). Бившия ми приятел: Е той ти е баща, трябва да му простиш.

Хората като чуят за такова нещо и въртят главата на другата страна. Прекъсват разговора и сменят темата. Защото е много неудобна. Защото никой не иска да се меси. Защото това са чужди проблеми.
2011-03-04 #13
Nevena
Милена, случва ти се всичко това защото позволяваш
с децата и трудния живот ще се справиш
от такъв човек -"умиране има оттърване няма"
не му позволявай да ти скъси живота
започни нов живот вярвай ми аз вече го направих
а е трябвало по рано
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Тормозът в училище - още една причина бащите да присъстват активно в живота на децата
· Интерактивен билборд в защита на жертвите от домашно насилие
· Сексуално насилие над деца
· Как да разговаряме с хора, които не понасяме?
· Ядосвате ли се често? Вижте как да намалите гнева в живота си
· Разбирането на гнева води до овладяването му - причини за гнева и техники за справяне
· Мъжете, които си тръгват без обяснение
· Как се променят жените, когато не са обичани?
· Доколко тези мъжки грешки са непростими?
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Ти си всичко това
Виж още статии за:   Жените днес · Раздялата · Гневът · Насилието ·
Четвъртък
29
Октомври 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Когато загубите самоконтрол пред детето
„...За Бога, Петя, пак закъснявам заради теб, писна ми вече от мотането ти! Веднага се обувай и тръгвай,...
Как едно пътуване може да се превърне в тест за приятелство?
Едно хубаво, дълго пътуване може да е тест всъщност за много неща. Лично за нас - колко сме склонни да...
Сватбата на най-добрия ми приятел - I част
Напук на всички твърдения, че истинско приятелство между мъж и жена не може да съществува, фактът си...
Защо да напишем писмо до Дядо Коледа?
Имам дъщеря на 7 години. Всяка година, откакто държи химикалка в ръчица, пишем писмо до Дядо Коледа....
6-12 ноември - Седмица на бащата
За пети пореден път Седмицата на бащата се чества през втората седмица на ноември. Из цялата страна между...
Разходка и хранене - част от Бебчо идва какво е най-важно да купя - IV
Един от най-важните артикули, които съм включила в списъка с най-необходими продукти в началото за разходката...
Моята първа Коледа
„Нещо странно се случва през последните дни. Мама и татко прекарват с мен целия си ден, гушкат ме и ми...
Ако сме сами на празниците
Бъдни вечер и Коледа са семейни празници. По това време на годината сме свикнали къщите да се изпълват...
Порасналите недоносени бебета в един даващ надежда фотопроект от Канада
Всеки ден милиони бебета по света се раждат преди определения термин. По една или друга причина, тенденцията...
Помощ, мърморко!
Шумът от много мърморещи хора не е страшен само ако можем да го игнорираме. Мърморковците, които днес...
Ерих Кестнер и няколко думи за детството
Помните ли „Антон и Точица” или „Хвърчащата класна стая”? Може би четете „Двойната Лотхен” на детето...
Обичам двама!
Възможно ли е да обичаме двама мъже едновременно? Тези, които не са попадали в подобна ситуация ще отговорят...
Ако сме тайната жена в живота на любимия
Може би ви се е случвало в един момент да поемете по трудния път на жената в сянка – втората в официалния...
Фрилансър – професията на новото поколение
Службата на работно време донякъде напомня на вечните мъки на митичния Сизиф. Той бил осъден да търкаля...
Защо е важно да водим децата на културни мероприятия от съвсем малки?
Има някакво разпространено мнение, че малките деца не разбират от изкуство. Че културните мероприятия...
Малки трикове за по-лесно и приятно общуване
Искало ли ви се е някога повече да се харесвате на хората? Да умеете да печелите усмивките и приятелството...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook