Няколко перца от ангелски крила

„Да чуеш глас на ангел”, „да намериш ангелско перце” или „пърхането на ангелски крила” са фрази с близко значение. Обикновено означават, че в близост се случва нещо необикновено и вълшебно, сполетял ни е изключителен късмет или спасение по невероятно стечение на обстоятелствата. Не случайно ангелите присъстват в тези фрази. Свързваме белокрилите създания с атмосферата на красота, чистота и вълшебство. Малките пухкави купидончета с лък и колчан стрели предвещават любов, а ангелите на мрака са онези страховити сили, които свързваме с тъмната страна на живота. Ангели-пазители или вестоносци, ангели на светлината или на демоничните сили, те шумолят около загадките на вселената и внасят приказен елемент в забързания ни технологичен живот.

Ангелите съществуват в много религии, митове и легенди - зороастризмът, юдеизмът, християнството и исляма, като ангелоподобни същества се срещат също в гръцката митология и будизма.
Най-общо ангелите се считат за посредници между върховното божество(а) и хората. Когато Бог е високо и далече, хората имат нужда от някой, който да ги напътства, цери и помага. Някой, който е наблизо и има известни човешки черти. Като междинни същества притежават свръхестествени качества, собствен интелект и свободна воля, но в повечето им изображения личат и чисто човешките им черти.
Любопитна е тяхната йерархия в зороастризма, който се счита за най-ранната монотеистична религия (с едно върховно божество). Там имената им, както и ролите им се свеждат до основни етични понятия като здрав разум, власт, истина, хармония, разцвет … На всяко от тях са отредени същества с противоположен нрав от пантеона на злите сили. Например Ангелът на истината има свой антипод – на лъжата. Така ангелският двор става огледало на човешката душа, в която доброто и злото съществуват в постоянно единоборство.

В юдаизма ангелите са най-вече посланици. Там концепцията за злото не е ясно обособена и ангелите освен защитници се явяват и „наказателен отряд” за прегрешилите.
Битката между ангелите на доброто и злото в християнството и исляма ехти в легендите за „падналите ангели”. Луцифер, който на втория ден от Сътворението въстава против световния ред, бива победен от Архангел Михаил и изгонен от небесните селения, като отвежда със себе си голяма част от ангелите в Ада. Там и до днес се сражават срещу божествения световен ред и доброто. Друга версия разказва как ангелите били изгонени, защото вземали за жени дъщерите на хората и ги учели на забранено познание. Във всеки случай коренът на злото се вижда в „компрометираното добро”, дяволите са „бивши ангели” – бунтовници срещу определени норми, което е много интересна концепция за произхода на злото. Най-популярните ангели в християнството са Михаил, Рафаил, Уриил и Гавраил. Архангел Михаил е пазител на Рая, пренася душите в отвъдното и пази Божия закон. Той е водач на ангелите в битката със седемглавия дракон и покровител на войниците. Гавриил носи тайните послания, известява Дева Мария за раждането на Исус Христос и Захария - за Йоан Кръстител. Диктува Корана на Мохамед. Уриил е ангелът на гръмотевиците, светлината и огъня. Той наставлява и обяснява, разкрива тайни и показва пътя. Рафаил е ангелът – изцелител. Той спасява от болката и лекува физически болести.

Джабраил и Микаел са имената на ангелите в Исляма, като съвпадението, разбира се съвсем не е случайно. В тази религия се разказва и за т.нар. джини – същества, които населяват пространствата между хората и ангелите. Те са направени от пламък, докато хората - от пръст, а ангелите - от светлина.

Ангелите на мрака имат свои характерни символи. Те носят знака на определени пороци: Велзевул – на гордостта, суетата и чревоугодието, Асмодей – на похотта и разврата, Велиар – според някои е бил змията в Райската градина, Белфегор - на леността …

Северните народи познават създания, които се родеят с ангелите - елфите и феите. На тях се приписват чародейни таланти и макар да не се стремят към контакт с хората, им помагат в нужда. Те притежават както човешки качества, така и необикновени дарби. Приказната съкровищница изобилства на подобни същества.

Светът изглежда пълен с ангели и вълшебни същества. Всеки има свой ангел-пазител, който застава до него още с получаването на Светото кръщение. Всеки пази и по едно малко ангелче вътре в себе си. Понякога то пърха с крилца и ни прави по-добри, а понякога се свива смутено, ако сгрешим и стъпим накриво. Дали ще го събудим за живот или „ще ни е слаб ангелът” изглежда зависи само и единствено от нас самите. Може би сега, когато е време за пости, когато се събужда новата пролет и когато всичко се пречиства физически и духовно, за да се роди отново, ще попадаме по-често на ангелски перца наоколо. С тях можем да напишем няколко добри послания към нас самите и към пробуждащия се свят.