Петко Рачов Славейков - Възрожденец, патриот и...кулинар

Петко Рачов Славейков е един от най-важните културни деятели в епохата на Възраждането и след Освобождението - учител, писател, поет, автор на произведения за деца, но и много повече - той е нарицателно име за книжовник и будител, родолюбец и политик, верен на народа.

Петко Рачов Славейков е роден във Велико Търново на 17 ноември 1827. Семейството му е бедно, но със силен български дух и така у малкото момче се заражда любов към фолклора и силно народно самосъзнание. Образова се почти сам в библиотеките на околните манастири и посещава за кратко различни училища, преди сам да стане учител. Роля за това изиграва прочитането на "История славянобългарска" - Петко Р. Славейков решава да посвети живота си на просветителското дело.

Честите смени на училища из Северна България му помагат да събере до 1847 г. над 2263 песни, пословици, поговорки и гатанки. Петко Р. Славейков е един от най-видните ни фолклористи в едни много важни времена, епохата на Възраждането и Освободителните движения, когато българите търсят своята национална идентичност сред гръцкото културно влияние.



От 1852 г. нататък Петко Р. Славейков сам започва да пише стихотворения. Излизат стихосбирките „Смесена китка“, „Песнопойка“, „Басненик“. През следващите 20 години той е сред най-видните ни възрожденци - учителства, издава вестници, пише и издава произведения в малки книжки и фолклорни сборници, пише публицистика и детска литература. Той взима участие и в национално-освободителното движение и в борбата за самостоятелна Църква, като най-непримирим е в съпротивата срещу гръцкото културно влияние.

През 1871 г. Петко Р. Славейков заедно с екип от няколко автора редактират Библията на модерен български език, на източното наречие, което се явява основата на българския книжовен език. Делото им е много важно, защото дава изцяло нова насока на развитие на езика ни и поставя нормата, от която вече има отчаяна нужда.

През 1873 г. той написва "Изворът на белоногата" - може би най-красивата му поема, издържана във фолклорен стил, но напредничава за времето и отличаваща се с голяма дълбочина и дори философска тематика - как границите на малкия, личен свят могат да станат граници на целия свят и в това се корени простото, достъпно за всекиго щастие.

"Дядо" Славейков, както го наричат с любов всички от обкръжението му, но и от широката общественост, след Освобождението се занимава с политика. Заема няколко министерски поста в управлението на Петко Каравелов и водената от него Либерална партия. След Съединението живее в Пловдив като помощник-комисар, като продължава и с публицистичната си дейност.


Част от семейството на П.Р Славейков. В ръцете на жена му Ирина седи Пенчо Славейков

Петко П. Славейков има слабо познат доскоро, но както става ясно - силно изразен кулинарен талант. През май 2015 г. излезе неговата готварска книга, в която са споделени неговите рецепти и се вижда колко е вещ по много кулинарни теми за технологията на готвене, подправките и продуктите: "Въобще гъби, които имат добра миризма, са добри, а тези, които вонят, са лоши. Поръси малко сол на опакото на гъбата, ако стане жълта - мръсница е, ако ли почернее - добра е. Булото на лошите е пирпиляво и белизняво, като ги отрежеш - посиняват, а булото на добрите е червеникаво и дръжката им е бяла и корава" ("Готварската книга на Дядо Славейков", изд. "Милениум", 2015)



Петко Р. Славейков има 8 деца, сред които с литературния си талант изпъква синът му Пенчо Славейков. Радва се на добро здраве и голям род. Умира на 1 юли 1895 г.