Позитивно мислене, но на практика?!
Изпрати
Особено модерно е да се изтъкват преимуществата на позитивното мислене. Всичко звучи много правдоподобно и лесно, но често в ежедневието срещаме трудности да приложим наученото от многобройните статии, книги, семинари и интервюта на гурута в областта. И въпреки, че знаем за всички вселенски закони и най-вече, този за привличането и как доброто ще привлече добро, позитивното – позитивно, а лошото – повече лошо, някак не успяваме да постигнем позитивизъм на практика.
Късметлии са онези, които гледат на всичко от към хубавата му страна. За тях чашата е винаги на половина пълна и усмивката рядко слиза от устата им. Представете си за момент млад мъж, който, като следствие от трудно раждане е болен от церебрална парализа. Както много от вас знаят, това е заболяване, което почти винаги поставя болния в зависимост от други хора – да го хранят, разхождат и т.н. Но, не, точно този мъж си го представете, как печели международни турнири по културизъм, как има свой бизнес и всичко това е успял да постигне с много труд във фитнес залата и воля за успех.
Този мъж отива на санаториум и там среща млада жена, която е на инвалидна количка, в следствие от катастрофа в детските й години.
Те се влюбват и не след дълго той й казва: „Добре, че съм се родил така, иначе сигурно нямаше да те срещна.”.
Това са действителни хора и за мен репликата на момчето не е просто трогателно любовно обяснение, а висш пилотаж в позитивното мислене.
Защо много хора трудно прилагат позитивизма?
Да разгледаме две ситуации от живота, в които много от нас попадат и, които подлагат на изпитание начина, по който ги възприемаме.
„Проблеми” с партньора
Как да мисля позитивно, като постоянно ме: критикува, ограничава, ревнува, подценява, наранява…?
Списъкът може да бъде дълъг. В съвместния живот с друг неминуемо в даден момент се проявяват неща, които ни дразнят. Опитите да си затваряме очите и да се правим, че нищо ни няма не помагат и уж отстояваме позитивното мислене, но нещата не само, че не се подобряват, а напротив – стават все по-зле. Като се замислим, има защо. Ние си траем, стискаме зъби, а партньорът ни от една страна е в неведение за това, какво се случва в душата ни, а от друга, все пак усеща, че нещо ни гнети и това малко или много се предава и на него. Всичко продължава докато не се стигне до огромен скандал, наподобяващ изригване на вулкан или потъване все повече и повече в ролята на жертва.
Въпросното развитие е логично, защото да сме позитивни не значи, че никога няма да се ядосваме, да се караме и да отстояваме себе си.
По-добре сърдити един на друг понякога, отколкото непознаващи се истински, по-добре изразяване на една негативна емоция сега, отколкото изливане на куп такива, трупани с години.
Естествено, не става въпрос за това, че можем да сме спокойни и да си вдигаме ежедневни скандали на воля – позитивното пак ще се изгуби. Целта е да се разбере, че когато става въпрос за отношения на първо място сме положителни към себе си и тогава към другия. Дребните кавги могат да изгладят много проблеми.
Приемайки регулярните конфликти за нещо нормално човек би могъл да се предпази от крайности и заключения от типа: „Той не ме обича.”, „Тя е ужасен човек.”, „Що за връзка е това?”. А и нерядко се случва така, че макар и по време на самата караница партньорът ни спори и се ядосва, след естественото утихване, той проявява разбиране и загриженост за нещата, които са го раздразнили преди това.
„Липса” на пари
Много хора мечтаят за повече пари, а те все не идват. Представят си ги, изпълняват уж всички заръки за позитивното мислене, но резултат няма.
Повярвали, че е достатъчно само да си помечтаят за това, което искат и нещата ще се случат, те остават разочаровани, особено, когато въпросното нещо е материално и надхвърля многократно дохода им.
Ако не сте удовлетворени от заплащането си, как ще постъпите? Ще мислите позитивно, че някой ден нещата ще се оправят или ще мислите позитивно и ще потърсите по-добри условия, било то сменяйки компанията или дори държавата. Всеки може да разбира позитивното мислене по различен начин. Когато недоволстваме от заплащането си, често не съзнаваме, че точно ние сме тези, които са се продали на тази цена, приемайки работата. Ако тя не ни удовлетворява, да стоим и да се надяваме, че ще дойде някой и ще ни каже: „Вземи повече, ти заслужаваш.” е малко наивно. Понякога се случва, но по-скоро не. Повечето хора, като правило, съблюдават на първо място собствения си интерес. Алтруистите определено са рядкост.
По отношение на цените на мечтаните неща – силното желание за нещо материално идва да изпита търпението, волята и упоритостта ни. Позитивното мислене не съществува само за себе си. То е функция от добрата самооценка, способността да отстояваме себе си и редица други личностни характеристики, както и от навици, придобити често още в детството. Ако го разбираме правилно, ще знаем, че не е достатъчно просто да си сложиш розови очила. За съжаление, или може би – не, не всички израстват в благоприятна за изграждането и поддържането на позитивно мислене среда. Може би, ако не беше така нямаше да има прогрес и велики творчески произведения. Ако всички хора са доволни от живота си, защо да се стремят към промяна?
Може би, както позитивното, така и негативното мислене са необходими на човека и те заедно задвижват естествен кръговрат, както го правят денят и нощта.
Да сме такива, каквито не сме, няма да реши проблемите ни, а само подобно на някои „лекарства” просто ще приглуши симптома. Подхождайки по-холистично към „проблема” с негативното мислене може би ще разберем, кое би било хубаво да променим или просто да приемем, като достойна за любов част от себе си.
|
Коментари
2011-11-29 #5 Инна Георгиева Това, което превръща доброто в добро е вярата, волята и не последно - действието. А вярата сама по себе си не е ли един позитивизъм?
И мен са ме обвинявали в прекален позитивизъм и въпреки че пък според мен хората принципно са прекалено песимистични, нямам проблем с доверието в тях.
Честно казано смятам, че човек, във всеки друг миг, в който не е участник в действие, т.е съзнанието му да е концентрирано в настоящето, просто живее в нереалност така или иначе.
Цвети, дай един пример за самодоволен позитивизъм
2011-11-29 #4 Цвети равенство не им слагам, защото едното е атрибут на другото, но това как да е.
ами явно защото в такъв вид го срещам, безпочвен, самодоволен позитивизъм, който е като манифест, и сякаш напук, така го виждам аз....това, за което според мен говориш ти, е позитивна нагласа към нещата, която съвсем спокойно може да е негативна, без да е цял начин на мислене. аз влагам в позитивното мислене именно това - цял модел на мислене и взаимодействие със света. иначе да - работата или друго е по- успешна, ако се подходи към нея с добро чувство и вяра, че ще се получи, но това е именно резултат на труд, а не на принципно отношение към света.
( може и да греша, напоследък много греша, като си раздавам мненията наляво и надясно )
2011-11-29 #3 Светлана Чамова Цвети, само не разбирам защо слагаш знак на равенство между позитивизъм и самодоволство?
Дълго време смятах, че не съм оптимист. Дори казвах, че моят песимизъм всъщност е реализъм - тоест в реалността нещата не са розови. Ала вероятно съм грешала в самопреценката си.
Защото има едно голямо НО! Когато работиш много за нещо и си позитивно настроен за неговото развитие - не виждам никакво бягство от реалността. С действената си позиция ти си с двата крака в нея. И в крайна сметка, както във всяко нещо - важна е дозата и балансът, включително и за позитивизма.
А може банално да звучи, но от опит знам, че когато имаш нагласа за хубавото, то много повече се случва
2011-11-29 #2 Цвети безкрайно съм подозрителна към позитивно мислещите, има нещо не наред в такива хора, съжалявам много, нямам им доверие. ако за теб, светле, това граничи с тъпоумие, за мен граничи с бягство от реалността или от себе си или е някаква друга грешка в системата. а това в статията, че на теория е много хубаво, но на практика - твърде трудно, дори и пагубно, е самата истина истината е, че недоволството, а не самодоволният позитивизъм, движи света. и пак можеш да газиш в лайната и да гледаш към звездите, нали
2011-11-29 #1 Светлана Чамова Твърдо съм за оптимизма, но той не означава тъпоумие. За мен това е жизнена позиция, при която не само имаш вяра, че нещата ще се случат, но и работиш с все сили за тях. Тоест - вътрешна увереност, която ти дава сили за много, много действеност.
Всичко останало не е оптимизъм, а глупост.
|
|
Понеделник 20 Януари 2025 |
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
|
Абонирай се за новости
Знам защо пее птица в клетка
Волната птица скача
на гърба на вятъра
и се носи по течението
до самия му край
и потапя крила
в...
Носталгия по изгубеното детство
"Задачата ни не е да закалим децата, за да са готови за един жесток и безсърдечен свят. Задачата ни е...
Наблюдавайки мълчаливо, получаваш повече отговори, отколкото задавайки въпроси
Наблюдавайки мълчаливо, получаваш повече отговори, отколкото задавайки въпроси....
Марк Тулий Цицерон: "Често човек няма друг враг, освен самия себе си."
"Най-сладките неща в живота са спокойните неща."
"Приятелството е единственото нещо на света, в...
Интервю с италиански полъх: Радостин Кирязов
Радо е пълен с идеи и амбиции, роден във Варна преди 37 години, влюбен в италианската кухня и култура....
Галилео Галилей: "Нищо велико на този свят не е извършено без страст"
"Библията не ни учи на това как е устроено небето; Тя ни учи как да възлезем на Небето."
"За да бъде...
Човек се познава не по това, което знае, а по това, на което се радва
Човек се познава не по това, което знае, а по това, на което се радва....
Априлци - целунато от Бога кътче в сърцето на Балкана - II
В Априлци се състоят и немалко ежегодни празници.
На Тодоровден в местността „Маринска” се провеждат...
Старите снимки
Снимките са нашият човешки опит да надхитрим времето, да го хванем в капан. За един миг то да ни стане...
"Вкусното" изкуство на Надя Луонго
Надя Луонго е млада италианска художничка, завършила всъщност биомедицинско инженерство в Неапол. Родената...
Силата като единствения избор
Никога не знаеш колко си силен. Докато не се окаже единственият ти избор....
Българското кисело мляко вече е със защитено име
От днес Българското кисело мляко вече е вписано в европейския Регистър на защитените наименования за...
Аз съм виждала страданието. И как съм го пожелавала само!
Най-парадоксалното у мен е, че страданието ми носи щастие. Има нещо велико в страданието, нещо извисяващо......
Какво вземат жените по света за родилното
Поредният вълнуващ и социално значим фотопроект ни разкрива какво взимат жените със себе си за най-важния...
9 декември - Зимна св. Анна
Денят е известен още и като Анино/Янино зачатие, защото това е денят, в който е зачената Дева Мария.
Според...
2012 – забележителната година на Водния Дракон
Нашата Нова година си я посрещнахме, тя си дойде шумно и весело, както всяка година. Но китайската още...
Из малка част от Югозападна България - I
Когато имаме въможност, пътуваме; децата са винаги с нас. Често дестинациите ни са част от „100-те национални...
|