Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Позитивно мислене, но на практика?!


Особено модерно е да се изтъкват преимуществата на позитивното мислене. Всичко звучи много правдоподобно и лесно, но често в ежедневието срещаме трудности да приложим наученото от многобройните статии, книги, семинари и интервюта на гурута в областта. И въпреки, че знаем за всички вселенски закони и най-вече, този за привличането и как доброто ще привлече добро, позитивното – позитивно, а лошото – повече лошо, някак не успяваме да постигнем позитивизъм на практика.

Късметлии са онези, които гледат на всичко от към хубавата му страна. За тях чашата е винаги на половина пълна и усмивката рядко слиза от устата им.
Представете си за момент млад мъж, който, като следствие от трудно раждане е болен от церебрална парализа. Както много от вас знаят, това е заболяване, което почти винаги поставя болния в зависимост от други хора – да го хранят, разхождат и т.н. Но, не, точно този мъж си го представете, как печели международни турнири по културизъм, как има свой бизнес и всичко това е успял да постигне с много труд във фитнес залата и воля за успех.
Този мъж отива на санаториум и там среща млада жена, която е на инвалидна количка, в следствие от катастрофа в детските й години.
Те се влюбват и не след дълго той й казва: „Добре, че съм се родил така, иначе сигурно нямаше да те срещна.”.
Това са действителни хора и за мен репликата на момчето не е просто трогателно любовно обяснение, а висш пилотаж в позитивното мислене.


Защо много хора трудно прилагат позитивизма?

Да разгледаме две ситуации от живота, в които много от нас попадат и, които подлагат на изпитание начина, по който ги възприемаме.


„Проблеми” с партньора
Как да мисля позитивно, като постоянно ме: критикува, ограничава, ревнува, подценява, наранява…?

Списъкът може да бъде дълъг. В съвместния живот с друг неминуемо в даден момент се проявяват неща, които ни дразнят. Опитите да си затваряме очите и да се правим, че нищо ни няма не помагат и уж отстояваме позитивното мислене, но нещата не само, че не се подобряват, а напротив – стават все по-зле. Като се замислим, има защо. Ние си траем, стискаме зъби, а партньорът ни от една страна е в неведение за това, какво се случва в душата ни, а от друга, все пак усеща, че нещо ни гнети и това малко или много се предава и на него. Всичко продължава докато не се стигне до огромен скандал, наподобяващ изригване на вулкан или потъване все повече и повече в ролята на жертва.

Въпросното развитие е логично, защото да сме позитивни не значи, че никога няма да се ядосваме, да се караме и да отстояваме себе си.
По-добре сърдити един на друг понякога, отколкото непознаващи се истински, по-добре изразяване на една негативна емоция сега, отколкото изливане на куп такива, трупани с години.
Естествено, не става въпрос за това, че можем да сме спокойни и да си вдигаме ежедневни скандали на воля – позитивното пак ще се изгуби. Целта е да се разбере, че когато става въпрос за отношения на първо място сме положителни към себе си и тогава към другия. Дребните кавги могат да изгладят много проблеми.

Приемайки регулярните конфликти за нещо нормално човек би могъл да се предпази от крайности и заключения от типа: „Той не ме обича.”, „Тя е ужасен човек.”, „Що за връзка е това?”. А и нерядко се случва така, че макар и по време на самата караница партньорът ни спори и се ядосва, след естественото утихване, той проявява разбиране и загриженост за нещата, които са го раздразнили преди това.


„Липса” на пари
Много хора мечтаят за повече пари, а те все не идват. Представят си ги, изпълняват уж всички заръки за позитивното мислене, но резултат няма.

Повярвали, че е достатъчно само да си помечтаят за това, което искат и нещата ще се случат, те остават разочаровани, особено, когато въпросното нещо е материално и надхвърля многократно дохода им.
Ако не сте удовлетворени от заплащането си, как ще постъпите? Ще мислите позитивно, че някой ден нещата ще се оправят или ще мислите позитивно и ще потърсите по-добри условия, било то сменяйки компанията или дори държавата. Всеки може да разбира позитивното мислене по различен начин. Когато недоволстваме от заплащането си, често не съзнаваме, че точно ние сме тези, които са се продали на тази цена, приемайки работата. Ако тя не ни удовлетворява, да стоим и да се надяваме, че ще дойде някой и ще ни каже: „Вземи повече, ти заслужаваш.” е малко наивно. Понякога се случва, но по-скоро не. Повечето хора, като правило, съблюдават на първо място собствения си интерес. Алтруистите определено са рядкост.

По отношение на цените на мечтаните неща – силното желание за нещо материално идва да изпита търпението, волята и упоритостта ни.
Позитивното мислене не съществува само за себе си. То е функция от добрата самооценка, способността да отстояваме себе си и редица други личностни характеристики, както и от навици, придобити често още в детството. Ако го разбираме правилно, ще знаем, че не е достатъчно просто да си сложиш розови очила. За съжаление, или може би – не, не всички израстват в благоприятна за изграждането и поддържането на позитивно мислене среда. Може би, ако не беше така нямаше да има прогрес и велики творчески произведения. Ако всички хора са доволни от живота си, защо да се стремят към промяна?
Може би, както позитивното, така и негативното мислене са необходими на човека и те заедно задвижват естествен кръговрат, както го правят денят и нощта.
Да сме такива, каквито не сме, няма да реши проблемите ни, а само подобно на някои „лекарства” просто ще приглуши симптома. Подхождайки по-холистично към „проблема” с негативното мислене може би ще разберем, кое би било хубаво да променим или просто да приемем, като достойна за любов част от себе си.
Виж още статии за:   Здрав дух · Нашето щастие · Жените днес · Любовта ·
Коментари
2011-11-29 #5
Инна Георгиева
Това, което превръща доброто в добро е вярата, волята и не последно - действието. А вярата сама по себе си не е ли един позитивизъм?
И мен са ме обвинявали в прекален позитивизъм и въпреки че пък според мен хората принципно са прекалено песимистични, нямам проблем с доверието в тях.
Честно казано смятам, че човек, във всеки друг миг, в който не е участник в действие, т.е съзнанието му да е концентрирано в настоящето, просто живее в нереалност така или иначе.
Цвети, дай един пример за самодоволен позитивизъм
2011-11-29 #4
Цвети
равенство не им слагам, защото едното е атрибут на другото, но това как да е.
ами явно защото в такъв вид го срещам, безпочвен, самодоволен позитивизъм, който е като манифест, и сякаш напук, така го виждам аз....това, за което според мен говориш ти, е позитивна нагласа към нещата, която съвсем спокойно може да е негативна, без да е цял начин на мислене. аз влагам в позитивното мислене именно това - цял модел на мислене и взаимодействие със света. иначе да - работата или друго е по- успешна, ако се подходи към нея с добро чувство и вяра, че ще се получи, но това е именно резултат на труд, а не на принципно отношение към света.
( може и да греша, напоследък много греша, като си раздавам мненията наляво и надясно )
2011-11-29 #3
Светлана Чамова
Цвети, само не разбирам защо слагаш знак на равенство между позитивизъм и самодоволство?
Дълго време смятах, че не съм оптимист. Дори казвах, че моят песимизъм всъщност е реализъм - тоест в реалността нещата не са розови. Ала вероятно съм грешала в самопреценката си.
Защото има едно голямо НО! Когато работиш много за нещо и си позитивно настроен за неговото развитие - не виждам никакво бягство от реалността. С действената си позиция ти си с двата крака в нея. И в крайна сметка, както във всяко нещо - важна е дозата и балансът, включително и за позитивизма.
А може банално да звучи, но от опит знам, че когато имаш нагласа за хубавото, то много повече се случва
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Когато изразяваме мнение - осъждаме или обсъждаме?
· Тъгата ни превръща отново в деца...
· Къде се крие истинският смисъл на любовта?
· „Вечните хитове на България“, които жените слушат до болка, кръв и посиняване
· Циганското лято на живота ни
· Самодостатъчните жени
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Как да избегнем пролетната умора
· Невролог: Сапунените сериали увреждат мозъка
· Защо нараняваме близките си най-силно и как да спрем да го правим?
Виж още статии за:   Здрав дух · Нашето щастие · Жените днес · Любовта ·
Вторник
6
Юни 2023
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4

5
6
7
8
9
10
11

12
13
14
15
16
17
18

19
20
21
22
23
24
25

26
27
28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
27 март - Световен ден на театъра
Световният ден на театъра се отбелязва от 1962 г. по инициатива на Международния театрален институт (International...
27 септември - Световен ден на туризма
Световният ден на туризма е възможност повече страни да влязат в диалог за бъдещето на този толкова важен...
Ако виждаш само какво нямаш – никога няма да имаш достатъчно.
Ако виждаш само какво нямаш – никога няма да имаш достатъчно. ...
Колко дълго може да издържите в най-тихата стая в света?
След тежкият работен ден и множеството телефонни разговори, които сте провели днес, не се ли нуждаете...
"Лятото, което никога в бъдеще нямаше да се повтори"
Всички слънчеви дни край морето, с чайки, които се бялват във висината, бяха Ан Стантън. Но аз не знаех...
Ний повече не сме необходими
Ний повече не сме необходими на пейзажа! Той се завърши до последното движение - застина неподвижно! Да...
Внимание, опасен трафик! - II
Сексуалният елемент е ключов в трафика на хора. На практика дори в страните с легална проституция преобладаващият...
Избирай хора, които избират теб
Избирай хора, които избират теб. ...
Александър и Виктория - най-предпочитаните имена през 2016 г.
Националният статистически институт (НСИ) представи официална информация за най-предпочитаните имена...
Св. Йоан Златоуст за грижата да се обучат сърцата на децата в добродетелта
1. Да родиш деца е дело на природата; но да ги научиш и да ги възпиташ в християнските добродетели...
На тази дата: Човекът стъпва на Луната
„Малка стъпка за човека - голям скок за човечеството!.” 20 юли 1969 г. - това е датата, която остава...
Опълченците на Шипка
Нека носим йоще срама по челото, синила от бича, следи от теглото; нека спомен люти от дни на позор да...
На тази дата: Спомняме си Павел Матев
Ти отмина. Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима... Твойта сянка над младата...
Надежда Василева - милосърдие в лицето на смъртта
Надежда Василева е медицинска сестра, родена на 6 авгycт 1891 г. в Никопол. След завършване на образованието...
Егейска Турция - 6 дни по следите на Античността - II
Ден трети – отправните ни точки са Милет, Дидима, Бодрум и Мармарис. След недълго пътуване, пристигаме...
Анна Аткинс - първата жена-фотограф
Анна Аткинс (1799 - 1871) е първата жена-фотограф в историята, ботаник и естествоизпитател, пионер в...
Египетски загадки
Религиозният пантеон на древните египтяни бил изключително богат. Природни стихии, чувства, животни или...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook