Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Спомняме си Йордан Йовков


9.11.1880 - 15.10.1937


        Добави в любими         Коментирай         Отпечатай         Изпрати
Спомняте ли си списъка със задължителната литература в училище? Иван Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков...Христо Ботев, Пейо Яворов, Димчо Дебелянов...Колко сме ги чели, защото трябва, писали сме теми, защото трябва. Произведения, образи, идеи, цитати, които може би още кънтят в главите ни... А после сякаш всичко потъва в куха забрава, книгите събират прах по лавиците, пожълтяват страниците. Гласовете им заглъхват заради глъчката около поредния нов автор, за когото всички говорят. По силата на консуматорската логика тези „задължителни” автори не се преиздават, та те не се продават, не се четат! Скромно си стоят на лавицата и чакат да се паднат на матура и пак да влязат в домовете на хората.

Жената през погледа на Йордан Йовков

Йордан Йовков е точно такова училищно „клише”. „По жицата”, „Песента на колелетата”, „Албена”, „Шибил”, „Индже”, помним ли ги наистина, живи ли са образите, близки ли са ни? А може би са останали само заглавия, празни от смисъл.

"Винаги съм наклонен да вярвам на хората, да виждам и да търся у тях преди всичко доброто"

Това казва Йовков. Същият, който прекарва почти целият си съзнателен живот на фронта или пишейки за него като военен кореспондент. И това на фона на най- трагичните времена в новата ни история – Първата световна, Балканската и Междусъюзническата войни. Горял от несподелената любов към Елисавета Багряна, познал ужасите, болката на войната и намерил в някаква своя пресечна точка гигантския си хуманизъм, с който училищното клише го свързва. Накрая не му стига времето да напише всичко, което иска. Умира от рак в напреднала форма на 15.10.1937 г., причинен, днес бихме казали, от стрес.

И от устата на най-личния си герой, Сали Яшар, той въздиша с надежда:

„(...) с мъки, с нещастия е пълен тоя свят, но все пак има нещо, което е хубаво, което стои над всичко друго - любовта между хората."

В тези времена, малко или много меркантилни, подобни думи не звучат кухо, напротив намират нов смисъл. Затова нека да посегнем към тънките му разкази отново. Длъжни сме някак. Дори да вземем от раницата на децата, ако си нямаме свои. Да си припомним и ще видим, че това, което търсим в нашумелите автори, си го има при нас. Изконните образи на Йовков редят стари думи в позната на всеки българин мелодия, толкова далечна от училищния чин и толкова близка във всеки нов ден...
Виж още статии за:   Ден на · Да си спомним · Йовков ·
Коментари
2020-10-15 #3
Анастасия
Любим и незаменим!
2013-10-15 #2
Цвети
Дано повече да са като теб, Деси Докато се ровех в биографията му, установих, че макар да е родом от Жеравна и живял в Добрич, той прекарва голяма част от писателския си живот в София. Любопитното е, че вече далеч от войната, от учителските години, от Добруджа - той пише едва ли не само за това. Сякаш 40 години е събирал, трупал и накрая, като решил да стане професионален писател, поостарял и не след дълго - болен, всичко му е в главата, пред очите...а времето не му стига, пишел е трескаво. Голям творец е това, голям!
2013-10-15 #1
Десислава Ив. Симеонова
Българските класици няма как да ми омръзнат и/ли да ги свързвам с отегчение и принуда. Първата ми магистратура е по специалността "Българска филология", но, наистина, всичко изчетено (а то, обеснимо, е не малко по обем) ме е обогатило и ми е носило наслада. През последните три години започнах, не съм се замисляла над конкретната причина, да се връщам към Вазов (обожавам "Чичовци"), Ел. Пелин, Йовков, Васил Попов, К. Константинов, Д. Димов, А. Далчев, ... Купувам, когато мога, почти само български автори (радвам се, че открих Захари Карабашлиев). Конкретно за Йовков: през септември 2011г пребродихме добруджанския край и усетихме магията на региона и хората, дали "маята" за написване на "Вечери в Антимовския хан".
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Жената през погледа на Йордан Йовков
· Хубави снимки и думи, свързани с Йордан Йовков
· На тази дата: Загива Димчо Дебелянов
· На тази дата е роден: Йордан Радичков
· На тази дата е роден: Пенчо Славейков
· Левски
· 20 март - Международен ден на щастието
· 18 юни - Световен ден на филателията
Виж още статии за:   Ден на · Да си спомним · Йовков ·
Събота
5
Септември 2026
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5
6

7
8
9
10
11
12
13

14
15
16
17
18
19
20

21
22
23
24
25
26
27

28
29
30
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Интимността е свързана с истината
"Хората си мислят, че интимността е свързана със секса. Но интимността е свързана с истината. Когато...
Наистина не е прибързано
Наистина не е прибързано /нито обмислено/ Аз имам сили само да си тръгна. Но нямам сили да остана. Не...
Коледното послание на Джон Ленън
На 8 декември 1980 г. пред дома си е застрелян Джон Ленън. Новината обикаля настръхналия от омраза свят...
Коя съм?
Попитах миналото си: - Коя съм? То отговори: - Утре ще си минало... Попитах бъдещето си: - Коя...
Прочети за новия проект на списание Hera.bg - "Здравословен обяд за ученика”
Знаем, че понякога всеки изпитва затруднение да приготви здравословен обяд за своя ученик. Списание Hera.bg...
1
Лятото - това безкрайно зреене на мига
Има нещо особено в топлината, дългите сенки, във внезапния дъжд и тъгата, която лятото носи със себе...
Фридрих Ницше: "Всичко, което не ме убива, ме прави по-силен."
"Две неща иска истинският мъж: опасност и игра. Затова и търси жената като най-опасната играчка." "Човекът...
Фотопроектите, които впечатлиха света през 2015 г.
Руският сайт за култура, лайфстайл, творчество и вдъхновение Adme.ru е направил своя избор за 15-те фотографски...
Клинт Истууд в някои от най-забележителните му филми
Кой може да се забрави присвития поглед, пурата между стиснатите устни, тези високи, обветрени скули...
"Лятото, което никога в бъдеще нямаше да се повтори"
Всички слънчеви дни край морето, с чайки, които се бялват във висината, бяха Ан Стантън. Но аз не знаех...
1
Този специален човек
Днес бъди този специален човек, който ще накара друг човек да се почувства специален....
Луис Сепулведа: "Никой не трябва да се срамува, че е щастлив."
"Във всеки град, в който спирах, се срещах със стари познати или правех опити да завържа нови приятелства....
Carpe diem!
„Не питай (ний не можем да узнаем) какъв ли край предвидили са боговете за теб и мен, Левкония, нито...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Facebook