Рамки за примамки - II

Рамките примамки са един олекотен вариант на стереотипите. Във всяка държава, във всяка обществена сфера има установени различни предразсъдъци и стереотипи. Ако у ескимосите е въпрос на чест съпругата да преспи с госта, ако той поиска, то у нас се ограничаваме до топло гостоприемство, вкусна вечеря и чисти чаршафи на дивана. Всичко след тази граница би се тълкувало като нарушаване на установените правила на благоприличие. Предразсъдъците и стереотипите се отнасят до приписването на еднакви признаци на всички индивиди, които принадлежат към определена група. Въпреки че сме свикнали да ги възприемаме повече като понятия, заредени с отрицателен заряд, в изначалното им значение няма такъв. Срещат се дори стереотипи с положителна натовареност – например всички арменци са остроумни и с чувство за хумор.

Три от близките й приятелки са доста високи. Децата им, издължили се в пубертета, също стърчат с около глава над нея. За да компенсира това, тя си купува обувки, ботуши и чехли само на висок ток. Извивката на стъпалото й почти не познава хоризонталното положение. Признава, че краката й бързо се изморяват и често не се чувства комфортно. Въпреки това си позволява да ходи на равна подметка единствено в къщата си, когато обува домашни чехли.

Промяната във външния вид всъщност е една от най-често срещаните мимикрии. Може би следвайки първата част на поговорката „По дрехите посреща, по ума изпращат”. Външният вид определено може да отвори много врати в кариерата, в бизнеса. Но дали си заслужава да се правят дръзки промени, само заради отстъпките в данък обществено мнение? Всъщност основна характеристика на рамките за примамки е, че са напълно осъзнати. Индивидът абсолютно съзнателно предприема дадената промяна да се ограничи или изобщо да спре определени действия.

И все пак какво е положителното в този социален феномен. Рамките примамки са опростен метод за адаптация. Понякога с подобна промяна може да се доближиш до дадена цел по-бързо, отколкото ако с малки стъпки доказваш, че заслужаваш да я постигнеш. В природата мимикрията дава възможност на много животни да оцелеят. Човекът, като социално животно, успява да се възползва от силата на тази способност и да я приложи по различни начини в живота си.