Лесно подмладяване

Да, остаряването е неминуемо – никой не може да спре времето, дори и козметичните гиганти и техният нов съюзник – пластичната хирургия. Влезем ли в определена възраст, усещането „вече остарях” носи тъга и примирение – „каквото беше, беше, сега съм вече стара за каквото и да е”. А може би изглеждаме по- стари, отколкото се чувстваме и ни се иска и другите да видят това. Но липсата на средства, ежедневието, хилядите задачи и отговорности сякаш ни затварят онези врати, които водят към насладата от годините.

„Няма значение на колко изглеждаш, важното е как се чувстваш” – звучи прекрасно, но на практика са кухи думи. Пътят към изпълването на тези думи със съдържание не е толкова труден в действителност. Да, изискват се малко по- решителни действия, може не всички да ни подкрепят и дори да се учудват на този порив за „подмладяване”, но тези години са си наши и само в нас е ключът към собственото ни щастие и удовлетворение.

Най-важното, което трябва да направим, е да осъзнаем годините си. Какво е преминало, какво сме постигнали, какво е вече преживяно и надживяно. Съответно нашите очаквания – какво ни предстои, какво ще се случи, на какво още можем да се надяваме. За любовта, приятелството, пътуването – никога не е късно. Те не са даденост само на младите и красивите, те са за всички, които отворят сърцето си към тях. Да, по- млади няма как да станем, но не е това най-важното – младостта. Всяка възраст си има ползи и негативи, насладата от едните и приемането на другите – това е ключът към щастието, което носи възрастта. Даже хората на зряла възраст имат едно великолепно преимущество – дават си сметка за това, което се случва в живота им. Нека да оставим безразсъдството и грешките на младите – това е техният път.

Да помислим за себе си. Често хората в зряла възраст стават роби на своите попораснали вече деца – издържат ги финансово, обгрижват ги, мислят ги за едно или друго, гледат внуците. И отделно техните задължения си остават същите – към собствената къща, домакинство, работа, съпруг. Натоварването обезсиля сякаш всеки порив да се порадваш на живота, да прекараш време със себе си или с приятелки. Време е да кажем „не”. Всеки има собствен живот и трябва да върви по собствен път, да се отърсим от тази постоянна загриженост към някого и ако си мислим, че така животът ни ще се изпразни от съдържание – напротив. Това е моментът да го изпълним със съдържание. Ново хоби, едно пътуване, макар и за ден, един фризьор и нова дреха – това възвръща тонуса и отваря малко или много очите ни към света. Вътрешната нагласа на човек, който е преживял това или онова, получил е своите радости, грешки, уроци, отгледал е деца и е обичал години наред един човек. Човек, който има професия, среда, който има своята житейска мъдрост и няма за какво да съжалява. Човек, който знае мястото си в света, място, за което се е борил и което сам си е заслужил, но и който знае, че най-доброто не е преминало, защото го носи в себе си. Този човек се радва на малкото и мечтае за голямото, но има и търпение – този човек ще е вечно млад, защото духът му е млад.

И макар това само по себе си е цяла революция, външната промяна към „подмладяването” не е малка по значение и размер. Истината е, че ако не си човек, който му се налага да поддържа известен статус и има представителна функция, към която има изисквания за външния вид, то той определено минава на последен план. Повечето хора на определена възраст се гримират като млади, обличат се като още по-възрастни в безформени дрехи в драматични тонове или фамозни щампи и десени, имат неподдържана прическа с вяла носталгия към младежките буйни гриви. Това състарява и обезличава до такава степен една жена, че околните и дават много повече години в повече, отколкото тя има. Тежест, която тя не заслужава, стига да предприеме мерки.