Домашна картотека

Една от най-активните характеристики на всички листове и листчета е да се губят и дори понякога мистериозно или не толкова да сменят мястото си. Трескавото търсене на гаранцията за прахосмукачката или пък на дипломата могат и да бъдат пропуснати, но за сметка на това се налага да пожертваме няколко часа организиране. Подреждането на разните документи и хартии, кои повече кои по-малко важни се отплаща винаги, безусловно. Понякога и с на пръв поглед трудно постижимата ситуация:
- Ааа, някой да знае къде ми е........
- Да, виж списъка.
Звучи малко стряскащо, като се има предвид, че домът ни не е държавният архив, но защо пък да не вземем някои полезни начини за справяне със задръстването и оттам.

Eто основните врагове, с които се налага да се борим за надмощие:

Месечни сметки, банкови извлечения
Бележки за данъци и други внесени/платени суми
Застрахователни полици, договори за кредити/депозити
Гаранции и упътвания
Важни документи (свидетелства, сертификати, дипломи и др.)

Това най-общо е и основата на домашната картотека, т.е. видовете папки, които можем да си създадем за удобство. Добре е да си отделим поне едно шкафче, в което да не пъхаме нищо друго, освен тях и което в последствие да можем да допълваме. Категориите най-често са три - Финанси, Семейни документи, Гаранции. Хубаво е категорията да е ясна и конкретна, защото папки от типа „Други“ не служат за нищо и с течение на времето се превръщат в огнища на хаос.

От тук можете да принтирате готова таблица, която да залепите върху съответната папка или кутия за документи. Така няма да се налага да ровите в тях, за да откриете дали нещо е там или не.


Най-важните документи като отправна точка
Когато решите да се захванете с “бумащината” вкъщи, най-лесно подреждането ще започне с отсяване на важните документи. Позитивният подход ще помогне повече в битката с бъркотията. Вместо да се чудим какво да правим с всичко, просто трябва да отделим най-важните неща и да ги складираме на едно място. Тук влизат всякакви документи, които трябва винаги да знаем къде са, но не ги използваме често (паспорти, нотариални актове, свидетелства, договори за депозити и др.)

После идва ред на фактурите, които се трупат всеки месец. Днес за радост е лесно да преминем на електронни фактури за сметките. Обикновено повечето оператори позволяват това. По този начин хем ще спасим дръвче от природата, хем шкафче вкъщи.

И накрая някак естествено остават ненужните работи, които обаче съхраняваме, защото мислим, че някога, макар и след 50 години, ще ни потрябват за нещо. Това са всички неща, които ако бъдем честни към себе си, трябва да признаем, че влизат в категория “ Да хвърля, или да хвърля по-късно?”

Сигурно повече от половината неща,които пазим рано или късно изхвърляме, защото в крайна сметка се оказват ненужни и заемат много място. Затова няа нужда да чакаме да мине половин година, без да сме ги пипнали, за да се отървем от тях. Един бърз и много полезен въпросник относно кандидатите за боклука е: 1. Ако имах само една стая, бих ли запазила това наистина? 2. Ако ми потрябва случайно мога ли да си го набавя отнякъде пак?

В борбата с архивирането има и още едно правило, според което последните съвсем не стават първи, а отиват за рециклиране. Такива са: изрезки от вестници и рецепти, които не сте поглеждали от години, визитни картички, на хора, чиито имена не помните, изтекли застраховки, гаранции, касови бележки, непрочетени повече от месец списания, стари каталози, календари и брошури и др.


Веселият архивар
Никой не е казал, че начинанието трябва да е скучно, напротив. Картотекирането може да бъде забавно и цветно. Например папка с портокали за гаранциите, папка с кафе за семейните документи, папка с изрезки от списания по нея за други неща. Освен избягване на сивотата, цветните папки спомагат за по-лесното им запомняне. Веселите етикети също са за предпочитане - вместо надпис “Семейни документи”, сложете “Човек и добре да живее се жени” или вместо “Кредити”, ”Пътят на сем. …...... към финансова свобода” или просто “Върни по-бързо”.

Най-удобно е да държим вече подредените документи на място, до което имаме удобен достъп и което би изтърпяло още поне една две папки. И все пак ако нямате достатъчно място в едно шкафче, разпределете по различни места, като си отбележите кое къде е. И накрая да не забравяме, че прекалената педантичност може да ни превърне от веселия в лудия архивар, затова да не пропускаме да приемаме всичко като забавление и да оставим картотеката да ни служи, а не ние на нея.