През 2017 година датите на източния и западния Великден съвпадат - 16 април

Различните дати в празнуването на Великден е едно от нещата, които разделят християнството. По правило, прието още през 325 г., Великден се празнува на първата неделя след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Но за източноправославни, от една страна, и католици и протестанти, от друга, това са различни дати. По Великден се ръководят и немалко празници като Цветница, Лазаровден, Томина неделя, Петдесетница, периодът на постите.

Защо се различават датите така?

Западните течения в християнството - католицизъм и протестанство, празнуват Възкресение според Грегорианския календар, а източното, православното - според Юлианския календар. Разликата между двата е 13 дни (у нас дори правим разлика "по нов стил" и "по стар стил") И при двете църкви периодът, в който може да се чества Великден, е петседмичен, но за католическата църква този период започва по-рано. Допълнително отклонение прави Православната църква, която ръководи дата и да се падне след юдейската Пасха, който също е подвижен празник.

Малко история за разделението

До 325 г. всяка християнска общност празнува Великден на своя дата. През 325 г., на Първия вселенски събор, се приема единно решение за датата според пълнолунието. През 1054 г. се случва източно-западната схизма - разделението на Източна и Западна (католическа) църква. Въпреки разделението, правилото продължава да се спазва до 1582 г.

През 1582 г. папа Григорий извършва реформа на календара - измества датата с 13 дни напред и календарът се счита за по-точен астрономически. Католиците приемат промяната и новия стил, но на Изток не се приема, защото това може да значи Великден да се случи преди Пасха. И така, след тази година окончателно се разделят и датите на Великден.

През 2017 г. двете дати съвпадат - 16 април. Това стана отново и през 2014 г. Тогава беше повод да се заговори за сближаване на вярващите, въпреки различията в канона. Колко това се е осъществило, никой не може да каже, но е факт, че разделения във религията може да има, но в сърцето си всички християни носят една вяра - в саможертвата, в чудото, в любовта.

На заглавната снимка вселенският патриарх Вартоломей и папа Франциск на срещата им през 2014 г.