 Момичето е плакало в дъжда и дъждът е плакал в момичето
А дъждът е плакал в мен.
Затова съм толкова горчива,
че когато ме целуват,
ги проклинам
и когато ме прегръщат,
ги напускам,
и когато ме поискат,
ги погубвам.
А дъждът е плакал в мен.
Затова съм...
| |  Нели Червенушева - велик преводачески труд от любов към киното
Коя е Нели Червенушева? Името на тази дама е непознато на много хора, но гласът й определено връща в цяла епоха на нашата кинокултура. Но не, тя не е нито актриса, нито режисьор или сценарист, тя е преводачка....
|
 Слабите отмъщават, силните прощават, щастливите забравят.
Слабите отмъщават, силните прощават, щастливите забравят....
| |  Как така в калта сама да изоставя любовта?
Да бях умрял! До гуша ми дойде
с достойнство да се перчи лицемерът,
богатият от бедни да краде,
нищожества с почтени да се мерят,
да е в бардак девическата чест
и ученият, унизен, да проси,
и ситият...
|
 "Добър ден, тъга"
„Колебая се да нарека красивото, строго име ”тъга” непознато чувство, смутно и благо, което ме обсебва. То е тъй цялостно, тъй себично, че почти се срамувам от него, а досега тъгата ми се е струвала достойна....
| |  Когато пешеходните зебри стават мостове
Българският артист Христо Гелов направи шеметния Мадрид още по-цветен и щур. Той артистично "допълни" скучноватите пешеходни зебри в цветни експлозии и накара пешеходците да забравят накъде са тръгнали....
|
 Ний повече не сме необходими
Ний повече не сме необходими на пейзажа!
Той се завърши до последното движение -
застина неподвижно!
Да си тръгваме!
Ний двамата участвахме в прекрасното
строителство на покриви и стълбища.
В прекрасното...
| |  Цветарка
Тази вечер Витоша е тъй загадъчна и нежна –
като теменужен остров в лунносребърни води,
и над смътния й гребен, сякаш в болка безнадеждна,
се разтапят в тънка пара бледи есенни звезди.
И грамаден...
|
 Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти
"Аз не се и попитах кой си ти, какъв си ти. Не знам и как те обикнах. Ние не знаем как идва любовта и откъде идва или - не, тя просто се ражда в сърцето ни. Така стана поне с мене. Видях те, исках да те...
| |  Защо се прозяваме?
Забелязали ли сте кога се прозявате? Дали е само, когато ви се спи? Помислете пак.
Все още се водят спорове за ролята на прозявката. Според някои учени прозяването е безусловен рефлекс на организма,...
|
 Франция забрани пластмасовите чинии, чаши и прибори за еднократна употреба
Франция е първата страна от Евросъюза, която забрани официално пластмасовите неразградими в околната среда чинии, чаши и прибори за хранене. Те се водят "за еднократна употреба" и са един от най-големите...
| |  Опитът е дар, дори когато болката е твой учител.
Опитът е дар, дори когато болката е твой учител.
...
|
 Есенна красота, спираща дъха
Есента, както не сме я виждали на платно - жизнена, пъстра и озаряваща. Дъждът - уют за двойките под чадърите, мекотата на мокрите улици, чистотата. Красиви жени, тръгнали нанякъде, надянали червени рокли...
| |  Защо да четем класиките?
1. Класиките са тези книги, за които хората казват „препрочитам”, но никога „чета я в момента”.
2. Класиките са тези книги, които представляват безценен опит и радост за тези, които са ги чели.
3....
|
 Хората са като реките
Едно от най-обичайните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем...
| |  Самотата
Ти отново си на другия полюс, единствен жител на галактиката. Очите ти не могат да срещнат други очи, слухът ти не долавя ничий глас, и е огромно, и е празно, жива пустиня на безумието. Всичко край тебе...
|
още
