  Начинът, по който се променяме, щом влезем в библиотека
Обичам библиотеките. Обичам мириса на стари книги, тежки пердета и прашасали рафтове. Обичам, когато някой се е сетил да отвори прозорците и свежият въздух се смесва с този аромат. Там научих най-важното...
| |  Няма подходящо време...
Няма подходящо време и обувки.
Да стъпиш там, където морето залива.
Можеш да имаш маски и преструвки.
Но сянката...слънцето не скрива.
Просто стъпваш. В нищото - картбланш доверие.
Като деветокръгно...
|
 Моята първа домашна гранола
Добро утро с първата ми домашна гранола. Имах един изостанал пакет мюсли, с които реших да опитам. Какво да губя толкова!
Оказа се невероятно вкусно, сладко и всички го харесаха. Тази сутрин с кисело...
| |  Войните, които майките водим (помежду си)
Настана време за паркове, настана пак време за войни. От форумите и социалните мрежи бойното поле се прехвърля на открито. Но вместо откровено заяждане и хвърляне на обиди и присъди, както е обичайно за...
|
 Ревю: "Какво става с мен?"
Отдавна исках да напиша няколко добри думи за "Какво става с мен? Книга за всяко момиче", но както уместно отбеляза 10-годишното ми момиче: "Ами не е редно, без да си видяла и книгата за момчетата!" Вчера...
| |  Неудържимо е...
Неудържимо е... ще погледнеш снимка и ще си спомниш за Щастието.
Ще чуеш песен и ще потънеш в Любовта.
Ще докоснеш ръка на дете и ще се гмурнеш в Мечтите.
И всичко е Сега, дори и с нотка на спомени....
|
 Честита пролетна ваканция, родители!
Честита пролетна ваканция, родители на ученици, които имате къде да изпратите децата си! Радвайте се, ние се радваме с вас! Винаги съм си представяла рая като тази жена на снимката - вана, книга, вино,...
| |  Можеш ли да задържиш задълго...?
Можеш ли да задържиш задълго шепа брашно в отворените длани? Вятърът ще го пръсне без остатък във всички посоки...
Можеш ли да задържиш вода в шепа задълго? Ще отвориш без да искаш длани... и тя ще се...
|
 "Защо още съм сама?"
Прибираш се у дома и е така отчайващо тихо. Няма кой да те прегърне през нощта в празното легло. Искаш някой да те разтрие сега, на онова място на гърба, което не стигаш с ръце. Няма на кого да споделиш...
| |  "Потъването на Созопол" - меланхолично пътуване към миналото в търсене на отговори
"Потъването на Созопол" на режисьора Костадин Бонев е един от малкото нови български филми, който получи еднакво добри отзиви, както от родната, така и от международната публика, както от критици, така...
|
още