Начало
Здраве и Красота
Кариера
Моят дом
Двама+
Кулинария
Време за мен
Регистрация       e-mail:       парола:      

Недоволството и обикновеното мрънкане


Всеки от нас може да потвърди, че поводи за недоволство в нашата държава, епоха и общество – колкото искаш. Тя държавата за нищо не ставала и всички в нея са криви – от чиновниците до младежите в парка. Те ценностите никакви ценности, няма ги – бездушни, агресивни, пошли хора навсякъде. Мъжете комплексари с балкански мачовски разбирания, жените им пък - меркантилни или вечно недоволни домакини. А това, че убиваме планетата, че сме консуматори без мярка, че има световна финансова криза, тероризъм, масови убийства и какво ли още не по белия свят си е отделна тема. Седнеш си в кварталното кафене, в градския транспорт или виртуално в някой форум и навсякъде – пълно с недоволни от едно или друго хора.

Недоволството се заражда от едно неминуемо разминаване между всичко, което ти е в главата и онова, което е извън нея. Това, което е твоята представа за нещата и това, което са те в действителност. Ако смяташ, че светът трябва да е както ти искаш, но той е устроен по различен начин, бъди сигурен, че така си мислят всички живи хора. Е, няма как да се угоди на всички, нали?

Да променим света е безсмислено начинание, нагласата ни към него обаче – нещо съвсем във възможностите ни. Промяната в нас води до промяна и извън нас.
Приемането на нещата е първата крачка. Това е такова, каквото е. Човекът е такъв, какъвто е. Какво мога аз да направя? Да променя моето отношение, щом недоволството се поражда именно в мен. И е време за действия. Така недоволството предизвиква вътрешна позитивна дейност, път към себеусъвършенстване и определено вид помъдряване. Примирението, което лъха оттук обаче, е илюзорно. Приемането е едно, примирението друго. То не означава заспиване и затваряне на очите. Приемането на нещата работи с твоята нагласа, което съвсем не означава, че пасивността става твой начин на живот. Просто неутрализираш недоволството като усещане, за да дадеш път на действията си. Но те не са в насока промяна, а в посока подобрение. И така стигаме до най- приятната част – отрицателното усещане преминава в положително. Иначе казано – след постигането на вътрешно спокойствие, всичко след него е приятно и, най- общо, е едно съвсем прилично задоволство. А това винаги се отразява на всички и всичко около теб.

Е, всичко това изглежда трудно, нали? Безсмислено, може би, на фона на събития и кризи, високи сметки за ток и несправедливи присъди из родните съдилища. Трудно е, но пък да си излеем недоволството където намерим, е лесно и удобно. И така, ето ни – едни обикновени мрънкала. Мърморене, мръщене, агресивност, липса на толерантност и компромис – да се огледаме – те ходят с нашите човешки физиономии по улиците, сядат денем на бюрото ни, вечер на масата ни. Ако не можеш да се справиш с един негатив, има ли смисъл всички да разбират това и съответно да страдат покрай теб? Само по себе си обикновеното мрънкане не води до абсолютно нищо. Нито ще подобри нещата, нито ще подобри теб. По- лошо – то хаби енергията ти, която и без това е негативна, заради недоволството, което го причинява. Но истински опасното на мрънкането е неговата заразност. То е един мощен отрицателен заряд, който преминава от човек на човек и не позволява да се види нищо друго. Затова и върви ръка за ръка с песимизма. Мрънкането е голямото лошо нищоправене, превръщащо ни в самодоволен слушател на самия себе си в надпреварване с някое чуждо мрънкане, тип: „не, нека аз да ти кажа, кое е най- зле”. И когато ни се наложи да общуваме с някое мрънкало, то ни товари и потиска, защото си го знаем това, нали, но защо пак трябва да го чуваме – едно и също, но от друга уста. Ако ни налегне едно такова мрънливо настроение има едно единствено средство да не се поддадем. И то е – благодарност.

Първо, за да стигнем до нея, трябва да сме честни. Да се отърсим и да погледнем малко отстрани. Всеки има за какво да поблагодари на това или на този, в което или който вярва. Че сме здрави, млади, добре изглеждащи. Сравнително. Че сме интелигентни, образовани, имаме възможности и умения. Сравнително, да. Че имаме семейство, роднини, съседи, близки, приятели, децата, партньорът. Поне едно от тях със сигурност имаме. Че имаме покрив и храна на масата, че сме облечени и имаме достъп до здравеопазване и образование. Да, пак сравнително. Че имаме привилегията да сме расли в тази хубава страна, че имаме многобройни основания за национална гордост ( моля, без да прекаляваме в тази посока и да разграничим страната от държавата ). Ами, честно казано и погледнато отвсякъде – изглежда достатъчно да не мрънкаме за нещо, което е далеч по- незначително от всичко изброено. И ако не ни се струва убедително – ами по белия свят има достатъчно примери за липсата на кое да е от тях. Така че да не се превръщаме в поредното избягвано от всички мрънкало, а да си позволим да видим света и себе си в него в цялата му пъстрота. И да умеем да благодарим за това.
Виж още статии за:   Здрав дух · Нашето щастие · Общуване ·
Вашият коментар
* Моля, използвайте КИРИЛИЦА, по лесно е и за писане и за четене. НЕ пишете само с ГЛАВНИ букви.
Име:
e-mail:
 код:
информирай ме, ако някой друг коментира тази тема
· Малки трикове за по-лесно и приятно общуване
· Нова година с родителите ни - 3 добри причини да прекараме празника заедно
· Привързаност с граници
· Да повикаш ВОЛЯТА на помощ
· Какво означава да бъдем успешни?
· Безпричинната доброта
· Искате да започнете нещо ново? Създайте условия за това
· Състезателният дух, който ни прави нещастни
· Не усложнявайте неща, които може да са прости
Виж още статии за:   Здрав дух · Нашето щастие · Общуване ·
Събота
25
Януари 2020
П
В
С
Ч
П
С
Н
1
2
3
4
5

6
7
8
9
10
11
12

13
14
15
16
17
18
19

20
21
22
23
24
25
26

27
28
29
30
31
Абонирай се за новости
Така няма да пропускаш новите и интересни неща
Как да обезопасим дома за прохождащо дете
Ето, че малкият пътешественик е направил първите си стъпки. За него те са огромен скок към независимост,...
Идеи за добри дела през ваканцията
Ваканцията за много родители е истински стрес. Как да запълним цялото това време? Какво да направим,...
Как егото пречи да видим любовта?
"На ранните етапи на много от така наречените романтични връзки играенето на роля е доста често срещано...
Стига вече компромиси
Постоянно ни учат, че да оцелеем в света на социалната джунгла, трябва да правим компромиси. Няма как...
Да изтрезнеем...от любов
В началото на всяка връзка винаги сме окрилени и готови на всичко за Него. Влюбването определено ни кара...
Разходка и хранене - част от Бебчо идва какво е най-важно да купя - IV
Един от най-важните артикули, които съм включила в списъка с най-необходими продукти в началото за разходката...
Когато емпатията се превърне в проблем
Днес терминът "емпатия" е много популярен и се въвлича в какви ли не контексти. Като цяло се утвърждава,...
Откраднато щастие
Има много съвети за това как да превърнем празника в истинско вълшебно преживяване и какви са триковете,...
Разумът или сърцето?
Разумът или сърцето? Кого да слушаме? Този въпрос се поставя твърде често, когато става дума за значими...
Новогодишните желания – техника на изпълнение
Сред всички народи има поверие, че в навечерието на Новата година небесата се отварят и изречените желанията...
Реформаторската педагогика на д-р Мария Монтесори
Мария Монтесори е може би най-известното женско име в педагогиката. Тя е основател на цяла школа в обучението...
Слабостите на силния пол
Той изглежда самоуверен, неуязвим и мъжествен. Има волева брадичка, каменни бицепси и строг поглед. Когато...
Злоядото дете - II част
Е, какво да направим, за да яде нашето дете? Гладът и нашето постояннство са единствените препоръчителни...
Защо жените изневеряват?
Жените често бързо и твърде категорични осъждаме изневярата на мъжа, но стане ли дума за нас, можем да...
Малкото дете и тати - връзка от самото начало
Днес има всевъзможни материали, книги, семинари по родителство. Всеки разкрива чрез цитати, теории и...
Здраве    Красота    Мода    Моят дом    Двама+    Кулинария    Време за мен    RSS     Реклама     Контакти
Hera.bg. Използването на материали разрешено само с писмено съгласие на Hera.bg
Hera.bg в Google+ и Facebook